Като разглеждах сборника с интервюта на в. "Култура" - 24 интервюта от 1991-1996 г. с лица от прехода, изпитах любопитство, а как самите съставители се отнасят към въпросния преход. Виновна или невинна излиза журналистиката от него. Кой, какво спечели, загуби през това време?

Тези дни например бе съобщено, че един главен редактор на един вестник, или на вестника, който минава за номер едно, вече си е осигурил място в учебника по история на журналистиката. Значи самата журналистика не просто живя от логореята на прехода, а се е борила да бъде забелязана и от властта, и от историята. Колкото повече усилия, толкова повече благодарности, толкова по-голям паметник.

Според в. "Култура" преходът е болен, направо "шизи", защото българската демокрация е лудница, в която "послето" не идва, а "преди-то" си е отишло...

Връщам се към началото. Наистина прилича на онези филми - някакви човечета се бият с торти. На тях е написано: "24 часа", "Демокрация", "Труд", "168 часа". Падат убити: "Свободен народ", "Дебати", "1000 дни". А искаха да бъдат забелязани от историята.

Вестник "Култура" не полудя, но даде жертви: отхапа си половината от заглавието и повечето от тиража.

Въобще какво спечелиха "Култура" и културата от това време? Откритието, че историята временно е луда. Истина, която се споделя от ограничен кръг хора. На ти сега паметник, на ти учебник.

И има ли истината шанс за по-масов успех?

Лили Маринкова