Вестник "Култура" е единствен. В много отношения. Две години преди 2000-ната той празнува 2000-ния си брой. Период, през който вестникът също изживяваше смяната на своите "монументални и орнаментални", "паратактични и хипотактични" фази.

Вестник "Култура" е и уникален с много от идеите си, с вида си, с ентусиазма на екипа си. И включително с рубриката си "Никога". Пожеланията си за този му празник поставям именно под зеления надпис "Никога":

1. Да продължава да не изпуска критериите си и да не допуска нехипотетични ситуации, в които, например, изкуствоведът, с правилното си "чуване" на едно велико музикално (или друго) произведение, само показва: първо, че знае родното място на твореца, и второ, че "различава рондото от скерцото и го потвърждава на дело". Както се казва - "важно е отношението". Него да остави за други.

2. Да не предполага (или да предполага - по избор), че може да изпадне в ситуацията на този, който запява хубава песен. Прекрасно е само по себе си. "Продължи ли обаче дълго да пее, заболява те глава. Ако пък категорично откаже да спре да пее, накрая ти идва да му натикаш чорап в гърлото".

3. И да не се притеснява, ако му бъде зададен въпрос като този: "Може ли даден предмет да представя изкуството, ако става и за почистване на печки?". Тогава, значи, предметът е оригинален и ползата - двойна.

(Бележка: някои от въпросите подсказа "импресионистът-зъболекар".)

Честито, "Култура"!

Милена Божикова