Когато те канят да пишеш "каквото искаш" за 2000-ия брой на издание за култура (и изкуство!) в днешните ни условия, ти идват само бодро-патетични формулировки от типа "Вие сте супер!", "Върхо!" и т.п. От подобни отзиви, подписани "група студенти и ученици" в книгите за впечатления на "авангардните" изложби в СБХ, се опивахме в началото на 90-те.

Сега вече дойде усещането за края на много неща - на 90-те, на века, на стенобойния ентусиазъм. Обаче не на култура/"Култура".

Страхотно, че ви има. Защото няма други.

Чудесно е, че се стараете да представяте различни позиции: професионални и... по-малко професионални. Ако едните надделяват, вероятно вината не е ваша, а на статистиката.

Великолепно е, че имате собствен (нали не бива да се нарича "приятелски") кръг и се борите за него. Ако някой не се усеща вътре в него, има смисъл, макар и не финансов, той/тя да се поправи час по-скоро.

Възхитително е, че шефът ви е жена. Ако е принудена да се държи по-мъжки от много др. гл.ред., вероятно причината е отвън.

Преживяхте клиничната смърт през 1994. Казват, че в това състояние се вижда истината в миналото и в бъдещето. Вероятно ви стига веднъж, за да не ставате нейни монополисти.

От статиите, публикувани при вас, вече се издават книги. Ако не се купуват, вероятно е защото всички си пазим вестниците.

И все пак, честно, как успявате? Пак и пак? Всяка седмица?

Яра Бубнова, куратор и критик