Първата си статия (слаба и ненужна) във вестник "Култура" съм публикувал на 10.07.1977 г. Тогава тя беше "народна", което за мен звучеше обидно, защото предполагаше, а се е случвало и да изисква, "народно" писане; ако си спомняте, имаше дори такъв "народен" стил, с който обозначаваха както текстове, така и пепелници. Пак в този вестник за първи път ми се случи да прочета плагиатстван от мен текст (слаб и ненужен); случвало се е да не ми публикуват статии (всякакви). Така в залисии вестникът достигна двехилядния си брой преди двехилядната година. Това идва да покаже, че между двете числа няма пряка връзка, защото броят на годините е безразлично вместилище, в което поместваме случките и събитията. Денят на двехилядната година по нищо няма да се различава от безброй други дни (сиво и кишаво, с леки превалявания предимно от сняг в Северна България или провинция Мизия, ако говорим за времена близки до началото на летоброенето). "Култура" и нейните две хиляди броя обаче са нещо друго - те са две хиляди опита да се насити с цвят и предаде релефност на нещата, с които тъпчем хралупите на дните си, а синкопите на тези усилия заслужават снизходителна похвала. Похвала - заради храброто отстояване на ежеседмичния цикъл, а снизхождението е заради изначалния вестникарски грях - отхапването на парче от информационната ябълка. За разлика от други издания обаче "Култура" не спи като отровена принцеса, нито пък има нужда от потупване по гърба (с брадва), за да се оправи със задавяне и евентуална асфикция. Затуй се чудя дали има нужда да й пожелавам нещо по случай излизането на някакъв си пореден брой. Откъде да знам?!

Борис Данаилов