Благодарен съм на съдбата, загдето ме срещна с Бено Бесон. Всъщност с него ме срещна Митко Гочев. Двамата бяхме натоварени да поканим Бено Бесон да постави пиеса в нашия малък театър "София". Помня, че измислих аргумента: "Допирът с една девствена природа (имах предвид нашите души) ще ви обнови". Не веднага, но той дойде при нас. И постави "Както ви харесва". Двата месеца работа сега си ги спомням силно светли. От първия ден до премиерата. Всеки от нас се втурна в работата с най-върховното, на което е способен. Първо той (заедно с художника Ецио Тофолути) струпаха на сцената камара от дрехи и реквизит и казаха всеки да облече каквото поиска, да си вземе предмет, какъвто смята за подходящ, и с текст в ръка да заиграе своята роля. Така започнахме.

Помня смайващата му работоспособност и проницателност. Митко Гочев беше негов преводач и асистент, но скоро Бено почна сам да разбира нашите въпроси. Той бързо усети съществена черта на превода - беше все пак с оттенък на "романтизъм". Ние в България сме свикнали с "романтичния" Шекспир. Бено ни научи, че Шекспир може да е всякакъв друг, но не и "романтик". Помня как ме възхити разказът му, описанието на времето, в което се развива действието в пиесата. Всъщност той описа тоталитарното време, в което живеехме тогава - само че с понятията и званията от късното Средновековие (или ранния Ренесанс). Разбрах, че за да осъвремениш една пиеса, не трябва да я пренасяш в сегашно време, а само трябва да намериш онова тогавашно време, на което нашето време съответства. И тогава тя става за всички времена (защото историята се повтаря, нали?). Но най съм му благодарен за указанието или по-точно за забраната: не играй думите! За мен то се оказа революция, откритие, еврика.

Не го забравям. Не забравям образа му, очите му, гласа му. И колко артистичен, колко обаятелен е, когато показва как да изиграеш нещо. И колко точни бяха думите, без нищо излишно, когато обяснява. И каква увереност, какво равновесие, какво радостно предчувствие внушаваше, когато вече премиерата наближаваше, какво заразяващо доверие в нас, актьорите. Това не се играе, това се изпитва. Това съм го наблюдавал само при големи диригенти. Бено е велик.

Защо го пиша сега ли? Защото в нито един вестник или списание не се появи рецензия за неговата работа. Само в "Народна култура" излезе отзив за хубавата игра на Невена Мандаджиева, нещо като малък портрет на нейната Розалинда. Но за Бено Бесон - нито дума. Бил е много пред нас - затова.

Бено Бесон тази година навършва 75. Прегръщам те силно, Бено! И съм ти дълбоко благодарен.

Ицхак Финци