Чувал съм да се говори неодобрително, че вестник "Култура" бил елитарен, понеже с лявата ръка почесва дясното си ухо. Не съм наблюдавал с коя ръка се почесва, но през всичките тези две хиляди броя не съм забелязал да се почесва там, дето не го сърби, нещо, което усърдно се прави от много негови побратими и посестрими.

Пристрастен е. Когато хвали, не пести похвалите, а когато отрича - също не спазва мярката. Скача без парашут и минава на червен светофар. Пуши в автобуса и мисля, че заради това харесва на читателите. Употребява повече думи, отколкото е необходимо. Това обаче нас ни затруднява, защото сме свикнали да употребяваме съвсем малко думи. По този повод си спомням,че имаше един милиционерски виц, където началникът се кара на милиционерите, че употребяват съвсем малко думи помежду си и заради това изглеждали прости в очите на гражданите. Началникът посъветвал (или наредил) на милиционерите да се упражняват помежду си и да репетират употребата на повече думи. Ето какво чува началникът една сутрин: "Къде отиваш може би?" - пита милиционер свой колега. Колегата му отговаря в стил на запитването със следните думи: "На работа едва ли не!" Мисля, че вестник "Култура" колкото и да се труди, не би догонил милиционерския диалог.

Харесва ми, че от време на време съобщава на кое от публикуваното в българския печат не би дал място на своите страници, или с други думи, с кого не би преспал. Познавам хора, които се дразнеха от това. Те смятаха, че всяка мома би обърнала внимание на техните ергенски закачки. Не се натискаха на вестника, но се съобразяваха с него. Самото присъствие на вестник "Култура" внася някакво безпокойство. По същия начин, когато хубава жена мине покрай застаряващи възгрозни жени, то тя разпръсква край себе си безпокойство... Мисля, че това е за хубаво и е добре, когато нечие присъствие внася безпокойство! Иначе всичко е като умряло! Боя се, че започваме да свикваме с умрялото!

Йордан Радичков