Всичко си върви мирно и кротко, когато един ден отваряш очи и неочаквано разбираш, че следващият път ще бъде двехилядният. Нещо в главата ти се обърква, започват да изникват някакви файлове от небитието, и не знам защо в ума ти се върти онова друго 2000, което всички споменават с повод и без повод и до което остават някакви си 115 броя. Какво да се прави, като сме програмирани да изпадаме в хипнотично вцепенение пред кръглите цифри (колкото повече нули, толкова по-страшно), а когато ни се случи нещо хубаво на 1847-я път, да нямаме повод да го отпразнуваме. Така преди 20 години (ще да е било около хилядния път) зала "България" преливаше от радост в незабравимата белота на декемврийския Първи преглед на българските джазови оркестри. Не знам колко от онези щастливци ще се сетят за това малко чудо, но през тази есен поне ще има повод да отбележим, че и в София джазфестивал може да има и ако са рекли от Нова музикална агенция и София мюзик ентърпрайсиз, да се възродят звездните джазсрещи от 80-те. С помощта на вездесъщите задморски спонсори, разбира се. След две седмици в НДК ще срещаме "Йелоуджакетс", легендарния Лени Уайт, Франк Амсалем, както и две очарователни дами със своите оркестри - саксофонистката Холи Слейтър от Великобритания и тромпетистката Саския Лару от Нидерландия. Българските джазмени ще бъдат предложени като предястие в програмата, но може би това ще бъде компенсирано в Русе няколко дни по-късно, когато ще се състои поредният "Джаз форум" - вероятно и той международен. И за да бъдете сигурни, че есента на 1997-ма ще изкупи отсъстващата джазова пролет, ще добавя намерението на "Бели, зелени и червени" да организират традиционната младежка джаз сцена в началото на ноември в родния си Пловдив. За декември ще останат спомените и надеждата за едно знаменателно завръщане у дома.

Йордан Рупчев

P.S. Не съм забравил за кръглочисления празник. Дано зеленият цвят на Водолея ни пази от лоши очи и докато двойката ни води, вестникът се чете "на един дъх".