Смислоид2

В преходна история участие,

в цвета на думите съмнение

и непрекъсната подмяна

на лица...,

и синьо в разговор спокойствие,

издигане на ален фон зад своите

и чуждите прибрани знамена,

на угризения от слабост

ненужни имена...

С очи предавано безмълвие

на равно, правно само щастие

и черно-бял квадрат от верни

задължения...,

и в допир грапаво усилие,

опитване на нов проект

за хладно двойните прозорци

на упования за крепост,

заплашваща страха...

Отвън сломено удоволствие

на тука търсено безвластие

и разноцветен кръг на бавни

отклонения...,

и сляпо в чакане пророчие,

рисуване с оловни сцени,

и ликувания от разрушени

земни клетки...

Къде отиващо смущение,

прозрачно или голо мнение

и само влюбена утопия

на сън...

Красен Станчев (1982)