Исках да разкажа някоя забавна случка, свързана с "Култура". Сетих се как през 1989 г. сегашната главна редакторка на вестника, уволнена, се изнасяше от редакцията. В ролята на хамалин беше Минчо Минчев. Христо Буцев пророчествуваше: "Най-тъмно става преди разсъмване". Но тази случка май не е много забавна.

Малко по-рано се събираха подписи срещу уволнението (пенсионирането) на Стефан Продев. Моите свободомислещи приятели (те наистина са такива) откриха формулировки в писмото, с които не бяха напълно съгласни, макар че, разбира се, по принцип... Да, и това не е забавно.

Още по-рано в ресторанта на Съюза на архитектите (той тогава не беше мексикански) Стефан Продев и архитектите Георги Лабов и Йордан Тангъров на чаша червено вино с часове цитираха по памет стихове от български поети. Задачата беше да се посочи авторът. Авторите бяха Т. Траянов, К. Христов, Т. Измирлиев, Д. Подвързачов... Но това пък не е пряко свързано с "Култура".

Така разбирам, че за мен най-важното е било (и е) общуването с хората, които са правили и правят "Култура". Първата ми публикация във вестника е от 1984 г. Тя е в защита на архитектурното наследство. Тогава "Народна култура" и сп. "София" - Ст. Продев беше главен редактор и на двете - бяха най-"архитектурните" издания извън професионалните. Архитектурно-градоустройствени проблеми, като събаряне на стари сгради, изсичане на дървета, прокарване на магистрали, добиваха онова остро обществено звучене, каквото, впрочем, имаше и едва ли не всичко, публикувано във вестника.

В наши дни съществуването на "Култура" е почти чудо. Изтласкването на редакцията на тавана на сградата на "Батенберг" добива символични измерения. Оттам, отвисоко, "Култура" обхваща със своята свръхинтелектуална и леко иронична оптика съвременната ни културна (и не дотам) действителност. Имаше една реклама навремето за колата "Мини Морис", която, струва ми се, важи и за "Култура": "Отвътре е по-голяма, отколкото отвън".

Арх. Лило Попов