Преди години, когато вестниците бяха евтини, вкъщи винаги се струпваха гигантски камари от всевъзможни издания... Отпърво баща ми, след това бившият ми тъст (и двамата журналисти), а още по-после бившата ми съпруга и аз, влачехме "кръста" на тоталния абонамент... И всичко това за да сме в крак с "новините", или бог знае с какво. Вестниците, прочетени, но не дообработени за архива (кой знае защо се считаше, че такъв е нужен с подредени по теми и папки публикации), жълтееха на воля в ъгъла, чакайки да бъдат обрязани, "нужните" статии да бъдат оборудвани с дата и заврени по местата си... Ръцете, черни до лактите с отъркалото се в тях печатарско мастило, като че ли "прехвърляха" времето в обратен ред и "преживяваха" отново и отново отдавна отминали "събития"...

Архивът - сега не знам нито къде е, нито как се чувства. Изданията почти до едно са или изчезнали, или са променили името и формата си, а офсетовият печат, цветен и чистичък, не позволява да се отъркаш в миналото.

Дааа..., тогава дори държах сметка от кое издание ще "клъцна" най-много интересуващи ме материали? Сега е друго - най-много да ме похвалят във в. "Култура" или да ме наругаят в сп. "Изкуство", какво тук значи някакъв си архив...? Но рекордът и тогава, и сега винаги държеше в. "Култура" - винаги пожълтял (тогава), но и винаги с бодро зелена "глава" (сега)...

Откакто се помня, в. "Култура" го има - той си е жива институция. На мене обаче винаги ми е било трудно да общувам с институциите... с изключение на... Странното е, че "Култура" е единствената институция, с която не само че не ми е трудно, но дори ми е приятно да общувам - и досега я "обрязвам" всяка седмица. Да не говорим за това, че поради формата си "Култура" е много подходящ и за куп други неща вкъщи, не само за четене...

Лъчезар Бояджиев