Сутрин вечер култура, за да ти става...

хубаво на душата. Важно е да ти става... хубаво, защото ако не ти става, културата е последното убежище на сублимиралата обществена и всякаква енергичност. Хубавото става трудно и сложно. Има хиляди концепции за хубавото, има теории и практики. Има хилядолетни човешки опити върху хубавото. Водени са войни заради различната представа за хубавото... Докато при ставането сякаш всичко е ясно. Или ти е станало, или не ти е. По тази причина мъжката представа за ставането е сложна и силно комплексирана (обикновено тя е героично-самосъжалителна), а женската представа е взаимна и пожертвувателна. Да ти става хубаво или хубаво да ти става. Това е питането!

При любимия ми вестник нещата винаги са стояли така: или е ставал хубаво, или хубаво ми е ставало... докато го чета. Заразителен автоеротизъм, самонаслаждаващ се субект на наслаждението, нежен коректор (клитор?!) на действителността, който се дразни с малки, но качествени тиражи (масажи?!). Копринен (копринков) на пипане! Бивал е и продънващо-продев, и ненайдено-найденов... Бивал е всичко. Най-важното - бивал е орган! Едно нещо като е бивало орган, после или закърнява, или си остава орган. Въпреки привидната енергичност на битките и злобата на дните, днешното време е рудиментирало. То е най-красивият удавник на света. По него пълзят малки розови рачета, вятърът развява сини и зелени водорасли, разпада се и дава храна на микроорганизмите, всеки ден празнува опияняващо-миризливата справедливост на голямото разлагащо се, което храни съзидаващите се малки. Без да сме империя, имаме си декаденс. Без да сме достигнали разцвета, опияняваме се от естетиката на разпада...

В Африка, казват, имало дърво, чиито плодове ферментирали на самите клонки и падали на земята като сочни, гъсти капки естествен алкохол. Протягам ръце към тези капки и ми става хубаво, хубаво... Става ми, става ми! Афродизиак и африкозодиак! Сутрин вечер култура, за да ти става... хубаво на душата!

Любен Дилов-син