Какво не е "Култура"? Не е най-четеният. С най-голям тираж. Който за няколко години достига същата абсолютна бройка. И за това време разбутва усета ни за език. За нрави да не говорим. А лицата, за които най-често пише, със сигурност са и те самите прочетени вестници.

Кой се интересува от един прочетен вестник. Часовете му са преброени. Докато вестите са вести. Никой на следващия ден не го поглежда. Дори и дядо ми, за когото съм чувал, че през трийсетте си е събирал всички вестници, та да си ги прочете на спокойствие, щом се пенсионира.

Все пак вестникът е добре дошъл при ремонти, палене на огън, убиване на време в чакални и други големи нужди, ако няма нищо по-подходящо.

Разбира се, абсурдно е за човек от електронна медиа като мен да вижда само тази страна на Прочетения вестник. Нали и ние рано сутрин го преглеждаме за слушателите си, или дори още предната вечер им го даваме в аванс. Да не говоря колко ни е хубаво, като се открием по страниците му.

Разбира се, упражненията по стил в българския им вариант не пропускат терминологореята а ла "Култура". Враждуващите трегери си го набождат на щиковете, без да се лишават от възможностите, които им дава да се пробождат директно един друг. Шокирани пуристи, разгримирани артисти, развети таланти, разпети музиканти...

Затова с голямо удоволствие от името на RFI - Радиото, което се вижда, поздравяваме с брой 2000 един истински Вестник, който се чува. Не само защото 2000 е едно магическо число, приближаващо ни до новото хилядолетие. А най-вече защото "Култура" си остава вестник, който ти се иска да прочетеш. Както новия, така и пропуснатия стар брой. Че дори и прочетения.

Людмил Фотев