Радетелите на еднаквостта не обичат "Култура". Била предвзета, нечетивна, снобска, особено пък червена. За зла участ същата боя е оцветила и името на главната редакторка. Така е - сервилниците с еднакво усърдие се хвърлят от едната крайност в другата, И колкото са по-грешни, толкова са по-старателни. Е, трябва да ги разбираме ползвателите използвачи. Не всеки може "гърди геройски на смърт да изложи".

За мен "Култура" е смела, интелигентна, предизвикателна, не се слага на политиците, предупреждава с Никога престараващите се слуги (и преди и сега, било със същия или с обратния знак). "Култура" държи на авторите си, не се ослушва, а често бърка в раната. Лошото е, че всички все пак сме обусловени и не всякога може да се каже докрай истината, горчивата истина.

Лично на мен не ми допадат редакционните бележки, подписани с "К", защото знам, че няма колективна, а само персонална отговорност.

Завиждам на "Култура", че има кой да поеме издателските й разходи, особено хартията и печата. Аз се мъча от А до Я, и от 1990 г. се чудя как все пак има Литфорум.

С числото 2000 се свързва апокалипсисът. 2000-ят брой на "Култура" ще рече, че го е прескочила. Белки стане така и с нас, хората в България, със света и в първите дни на 2000-ата година да разлистим страниците и на нашите седмичници.

И докато летим от върха на миналото столетие към низините на новото, може би ще прозрем, че апокалипсисът е бил сега.

Сега, когато пак се надяваме.

Марин Георгиев