Някъде далече назад в историята, още преди митичната 1989-а вестник "Народна култура" вече беше станал по същество "Култура". "Н. култура" отказваше да се преустрои и (може би дори тайно от своите главни редактори) нежно-революционно вече беше станал почти изцяло друг, беше си сменил системата. Е, понякога вестникът трябваше да публикува доклад от пленум за критиката на Комитета по културата, четен от блюстителя Богомил Райнов, където се размазваше недоубитата буржоазна гад Михаил Неделчев. Но тези инструкции и поучения никак не съответстваха на повечето авторски - преводни и родни - текстове.

"Култура" (все още докато си беше титулувана "народна") вече се беше усъмнила в общовалидността на европейския цивилизационен модернизаторски проект и беше дала път на постмодерното мислене (това стана много преди бесните млади от "Литературен вестник" съвсем да побеснеят и дори преди да се появи колебаещата се да избере Пътя рубрика "Дебатът модерно/постмодерно с оглед на политическите нагласи" на списание "Демократически преглед"). Вече след митичната година на Прехода вестник "Култура" се усъмни и в нормалността на Големия Ентусиазъм от нежната революция. Така за известно време бе обвинявана в интелигентско нежелание да се включи, да се ангажира. После, след като бяха събрани в книга интервютата на безостатъчно включилите се, стана ясно, че подобно проблематизиране на лични и колективни страсти е имало голям смисъл. Още по-после "Култура" и по отношение на политическото, и по отношение на дебата модерно/постмодерно се оттегли в едно благородно равновесие, което пак ни преизпълни със завист и породи подражания.

В стародавни времена критикът и историк Кръстьо Куюмджиев току повтаряше, че ако един ден литературата изчезне, критиката пак ще има работа - да тълкува това изчезване. Ето така, вече в ново време и вече с истинското си име, "Култура" постъпи малко по-различно, като удържа присъствието и целостта на българската култура, дори когато тя за година-две бе съвсем изчезнала. Така че: нашата обща благодарност.

С почит към приятелите начело с Копринка Червенкова:

Михаил Неделчев