Приятели, да вдигнем чаши! 2000 броя! Браво!

Дотук добре, както казват в подобни случаи. Но още отсега сигурно си мислите за утре. Макар и външно лице, аз си мисля за вашето бъдеще, изпълнен с най-хубави пожелания. В този тържествен момент - неподходящ за критики - си позволявам да изразя плахо, но с любов, моите претенции.

Приятели, нека вашите сътрудници да бъдат по-внимателни със словата, които ползват. В момента се хващам, че доноснича и от името на други уважаващи ви читатели. Нека занапред да посягаме по-рядко към речника за чужди думи, за да разберем разсъжденията. Просто казано, да не митологизираме маргиналната екзистенция на семиологичната семантика. И вие, и ние знаем, че зад тези спекулативни, многозначителни термини наднича снобско пустословие.

С една дума, може би малко повече грижовност и нежност към изтъняващия български език. Във вашите очи натъжено се вглеждат изоставените красиви български слова. Моля ви, усмихнете ги!

Вероятно изглеждам невъзпитан, че именно в този ден си позволявам да говоря за подобни неща. Простете ми, ако проявявам лош вкус, но какво да правя - доброто чувство към вас е виновно, а също и вярата, че приятелите не се обиждат, а се разбират. Може би заприличах на онзи селски глупак - любител на истината, глупакът, който пред всички посочил "едното място" на булката и казал на всеослушание точното название на това "едно място". Сватбарите естествено го набили, макар че спор нямало за истината. Спорът бил, че моментът за тази истина е избран неправилно.

Хайде, не ме бийте. И не слагайте този материал в рубриката "Никога", а да вдигнем чаши за ваше здраве.

Рангел Вълчанов