Имам приятел, отдавна и щастливо женен за красавица. Същинска Клаудия Шифър. Постепенно свикна с красотата всеки ден край него в прозаичен бит. И престана да я забелязва. Неблагодарник като Лагерфелд. Докато един ден, далеч срещу себе си зърнал неописуема хубост. Сърцето му трепнало - истинска Клаудия! - казал си.

След части от секундата се намерил на седмото небе, защото проумял, че на всичкото отгоре това е неговата Клаудия.

Венчан съм за този вестник от 20 години. Преди да го видя красив, поглъщам, без да ща, част от горчилките и пушилките на кухнята му. За да посегна към него като за първи път, понякога нарочно и задълго се отдалечавам. Срещата ни след такава раздяла много прилича на притчата за моя приятел: "Ах, каква "К"! - казвам си. При това моята "К"!

А вие, уважаеми редактори, как успявате хем да сте вътре в пушилката, хем да гледате свежо? Петдесет и два пъти в годината. И така 2000 пъти...

Наздраве за неувяхващите ви сетива и рефлекси!

Отдавна ваш:

Стефан Драгостинов