Превод, пренос, превоз

Този текст е част от част от рецензия, поръчана от сп. "Критика и хуманизъм" през 1995 г. Списанието обаче преустанови съществуването си, поради което се чувствам свободен да публикувам части от този и без това остарял, анахроничен текст. Единствената утеха е, че той попада още по-лесно и самосъзнателно под собствените си удари.

Д.К., 2 октомври 1997

Когато през пролетта на 95-а се появи у нас, книгата "Post-Theory, Games, and Discursive Resistance, The Bulgarian Case; Edited by Alexander Kiossev", отбелязана като пробив на чуждия пазар на тукашен интелектуален продукт, се порадва на подчертан интерес, не без ироничен нюанс, тъй като вниманието бе на страната на една англоезична книга там, където в далечната 89-а нейната предходница-билингва остана тайна.

...

Но все пак остава въпросът какво означава появата на тази книга днес, тук и на английски.

Едно хубаво място от предговора на Александър Кьосев преформулира Хайдегер до "симулациите симулират (че симулират, б.м., Д.К.)... тъй като те са Словото на самото тоталитарно Битие". Книгата като да претендира за въпросното Слово на тоталитарното битие. Опасност, за която сме предупредени, макар че авторите едва ли са възнамерявали да се реализират като късна ваза от музея на комуната, като фино подправена антика, която хем разказва, хем показва как симулацията симулира, че симулира. Защото несъстояла се като оригинал, книгата се случва като копие, превод, пренос, превоз. Двойствеността на копието да бъде идентичен с оригинала фалшификат, утихва в компромиса на фината изместеност. Дали да я отчитаме обаче, или, според приличието при следващи бракове, да забравим предишните: нещо, което би се постигнало при отпечатване на български на книгата, след което английският превод ще се узакони като оригинал.

Ала прозрачната книга от 89-а убягваше на това да бъде оригинал. Напротив, и като име, и като изпълнение този оригинал наблягаше на копието, дори по силата на това, че бе билингва. Оригиналът сякаш твърде ентусиазирано беше повярвал във винаги вече дезартикулираността на оригинала, след като беше избрал да бъде точно това - интенционално дезартикулирана симулация. Тогава нормализираното до английски преводно копие-екстензия, десимулира до оригинал, подкрепен от преса, интерес, сменен контекст, световен език, полиграфически подплънки etc. Спецификата на тази книга - написана на български, снабдена с удвояващ я превод, а после изоставила оригинала си и оширила преводната си част, заела сега мястото на оригинала - ни предоставя шанса да се видим в нея днес и да сравним видяното с гледката през мътната лупа на спомена.

Предварителният отказ на оригинала от класична фундираност измести превода към едно удебелено улягане. В повечето критико-рекламни отзиви за книгата тя бе разпозната като различна именно по променените и размери, обеми, мащаби. Наблягаше се на това, че книгата е добила ново битие, че е била "укрепена" (по Вл. Тодоров), благодарение на корица, полиграфия и езикова обвивка. Изявленията явяваха нейната различност като повишена тежест. Нещата, които казваше, се отърсиха от скандалната си новост, но не поради състаряване. Преведени, пиер-менаровски дума по дума повторени, те събличаха наивната претенция за оригиналност, заговаряйки с раздвоените езици на двойната вписаност. Преводът означаваше и пренос, правещ казаното безопасно преносно, т.е. някак "приносно". Износ на интелектуална революция, книгата тъкмо навреме закъсня, за да се втвърди във възжелан артефакт от рода на Свободата, дето води народа или пък на опаковката около сградата на Райха. Защото какво означаваше този благоприятстващ я износ, освен това, че констативният и перформанс предполагаше спокойно гледане през цинично-сценичната стена на десетоноемврийската промяна. Това ознаваше, че, преведена, книгата свличаше от своята полит-естетика политическата си кожа, за да просветне ненакърнена естетическата и самодостатъчност и тя да се превърне в една хубава, защото успяла и/или обратното книга.

Днес едно несъстояло се през чумавото in total разкатаване на тоталитарното се осъществява като собствената си дефиниция за тоталитарно битие - симулираща, че симулира симулация - бидейки в същото време артикулация на либерална реализираност на свободния пазар на стоки и услуги. Либерализмът на новото време се вижда дотам успял в този случай, че едновременно да реализира една книга и като тоталитарен паметник, и като свободно-пазарна стока. Нещо повече, музейната екземплярност на книгата е самото условие за нейното рекомодиране-остоковяване. И обратно, книгата перформира тоталитарната си осъществимост - и неосъщественост - единствено в успешността си на стока, на симулация, десимулирана до реално продаваема вещ. Или, казано в духа на книгата, в успешното си прехождане от източна в западна симулация. В резултат на това прекратяването на книгата като текст, като речеви жест на границата между езика за и изпълнението на тоталитарното, съвпадна със спирането и в превод. Превод, който я снабдяваше с приносна преносност, осигуряваща превоз до трансценденцията на няколко хиляди километра западно (Иван Кръстев). Превод, превърнат в овеществено увещание за себесвеждане до прост знак за бивша действителност, до умито свидетелство за някогашно положение на нещата.

Материално-вещна в едно слово, отмятащо повелята на знаковостта, някогашната книжица беше масирано масивна преди, плътна и плътска. Сега преводът я преразгледа като експортен продукт, като стока, остойностяваща себе си като обект на желание. Публиката реагира адекватно на опитомяващото преображение на книгата от политическа акция в сувенир за билото и я пожела най-сетне спокойно и дори с ведрия неекзалтиран ентусиазъм на неизбежното притежание, който нито една от някогашните изяви на нейните създатели не успя да си издейства. В това отношение американската и новата и българска публика почти се сливат в нагласите си към нея: кой чете подарени му спомени, дори ако срещу $10 си ги купува. Така че когато в следговора си А. Кьосев настоява, че една от целите на настоящата книга е да предотврати наложената немота върху езика и, характеризиран като ироничен, играещ, трансгресивен, той едва ли не знае, че самото предотвратяващо условие отменя собствената си цел, хвърляйки върху езика и пелената на немотата. Тази книга за всички, включително и за създателите и, изпълнява един погребален ритуал. Ако си припомним фразата на първия ни президент, книгата представлява един последен ласкав поглед към лъскавата страница на тоталитаризма отпреди обръщането и забравата на Пътя, Прехода и Мита за тях.

Димитър Камбуров

СУ "Св. Климент Охридски"