Бегли размишления по неясни въпроси от рода на културата и евентуалната й вина

Скоро преглеждах коректурите на едно подготвяно за печат мое есе, коректорът (не го познавам, не съм го виждал) беше подчертал дебело, с червена химикалка и с две въпросителни, някаква, вероятно, въпиюща грешка. Бях писал нещо за "Закона за защита на нацията". Зачеркване, въпросителна и даже писмена забележка: "Сигурно "Закон за защита на държавата".

Това е! Човекът (сигурно интелигентен) не знае, че в България повече от три години е действал чисто расистки закон "за нацията", според който на такива като мене са били отнети всички граждански права и за да се отличаваме от другите граждани, са ни били лепвани отличителни жълти значки. Шестокрили звезди. По тоя закон - не наложен от окупатор, а приет, доколкото помня, с почти пълно единодушие от Народното събрание, съм имал право да живея само в определени градове, в определени улици от тия градове, да се движа по тях само в определени часове, да купувам стоки само в определени магазини, да упражнявам само определени в списък занятия, да притежавам само позволени в същия тоя списък блага... В България е имало Комисарство по Еврейските въпроси, неговото формулирано назначение е било "окончателното разрешение на еврейския въпрос." Че това е означавало Аушвиц, Треблинка и други дотегнали ни от повторения наименования, моят коректор сигурно знае, но надали знае, че до това "окончателно разрешение" (т.е. до газовите камери) Комисарството по Еврейските въпроси резултатно е докарало всеки окичен с жълта звезда индивид от Беломорието и Македония. Имаше един хубав българо-немски филм "Звезди" - там немски войници ескортираха беломорски евреи по пътя към лагерите с пещите... Това не е истина. Не немски войници, а български полицаи бяха ескортът. Поне с влаковете до шлеповете на Дунава - оттам нататък действително ги поемаха немци.

Какво е виновен моят коректор? Той знае от десетилетия втълпяваната му "спасителна" версия: "България е спасила своите евреи". Тая версия е приета вече от целия свят, включително и от евреите, на които много-много не им се мисли. Кой ги е спасил: царят ли, комунистите, Тодор Живков лично, или там... тридесет интелектуалци, десет духовници, дузина народни представители начело с един кюстендилец, който имал приятел евреин?... Всичко това сигурно е вярно - много са искали да спасяват, но законът си е закон, а той е отменен чак в четиридесет и четвърта година, когато войските на съюзниците са вече в Румъния и Белгия. Дотогава - аз съм свидетел, всяко еврейско семейство беше длъжно да държи в един от ъглите на най-голямата си стая вързоп. "Комисарството" беше ни разпратило точен списък на вещите, които можеше да съдържа този вързоп. Вещи, необходими за едно пътуване с шлеп...

Хванах се за евреите - сигурно защото съм евреин и защото все още не им е минала модата. Но подтикът да започна да пиша това е съвсем пресен: през последните месеци от културните хроники на няколко вестника научих, че закони за "чистата раса" е имало в Швеция, Норвегия, Швейцария... полека-лека излиза, че в почти всяка напреднала демократична европейска страна... И то далеко преди нашият "Закон за защита на нацията" - още през 30-те години. Според тия закони явно или тайно се подлагат на стерилизиране всички "елементи", които биха заплашили "генетично" нацията - от къдрокосите и тъмнооките до дебелоджукестите и кривоногите... И най-главно - от тия, които ни се струват не-нормални, т.е. тия, които не приличат на нас. Сега - със закъснение от близо 70 години Европа си скубе косите. Представете си само - какво би могъл да си скубе преди 70 години, да речем, дебелоджукестият не-нормален индивид?

Историята си е история, тя е "учителка на народите" и ние се поучаваме от нея. И какво научаваме? Че в Америка са бесели негрите, но след Мартин Лутър Кинг един цветнокож може да стане не само кмет на огромен град, но и главнокомандващ в действаща армия генерал, комуто, както разправят, и демократи, и републиканци предлагали по едно време да става президент... И че едновременно с това в цивилизована Европа едно многомилионно население, отскоро гальовно наречено "роми", живее в такава сегрегация, каквато евреите не са виждали и в средновековието. Че жертвите на холокоста са шест милиона - това историята е отбелязала, но колко са изтребените по всякакъв начин цигани само през последната война - за това никой не е водил сметка. И за какво да я води? Преди всичко те крадат където и колкото им падне, после - те не разбират кога страдат и кога са щастливи, пеят и пият по всякакъв повод и, в края на краищата, се плодят в такова количество, че практически са неизтребими... Затова - "циганите - на сапун!" А Бриджит Бардо - предвестникът и идолът на сексуалната революция - е обявила кръстоносен поход в защита на бездомните псета.

Може би след евреите и американските негри (както и след бездомните псета) ще дойде и модата на ромите. Дано! Защото все пак това би облекчило донякъде съдбата на обитателите на унизителните цигански бантустани в Средна и Източна Европа. Но тогава ще останат хилядите бежански лагери в Африка, в бивша Югославия, в Близкия изток, в Средния изток... И ООН ще продължава да изпраща наблюдатели, политически совалки, по-малки и по-големи военни умиротворителни батальони, корпуси, армии... Тук ще се кърпи, там ще се къса... През ден ще се колят гладни тутси, случайни афгански минувачи, тълпи от бременни алжирки... Светът ще застива от ужас пред смъртта на следващата лейди Ди. И следващият (а може би и същият) Моамар Кадафи ще иска публична екзекуция на убийците папараци...

Луд век!

А беше дошъл тоя век с твърдата увереност, че ще превърне в безпрекословна реалност мечтите, утопиите, а накрая вече и точно изчислените, твърдо прогнозирани открития на деветнадесетия. Празни ли бяха утопиите, грешни ли бяха прогнозите? Действително ли, както твърдят мнозина, всичко е било дрън-дрън ярина, и че в сила си остава по-древното от всичките десет Божи заповеди правило: който свари, той ще натовари? Има и още по-хубави думички. Например: куче влачи, диря няма... Там се гръмнал един камикадзе с още петнайсетина зяпачи. Горките! Оттатък запалили някаква къща ли, небостъргач ли, жертвите още не се знаят. Язък! Преди петдесетина години паднала една атомна бомба, после още една - и два цели града с всичките си обитатели се превърнали в... в какво се превърнали? Знае ли човек? Нито в пепел, нито във въглен... В нещо като спомен. За помнене - помним го тоя спомен. Но всяка секунда имаме готовност да умножим тоя спомен по сто, по хиляда, по много хиляди... Все пак в някои отношения прогресът е възможен.

Сбъркан век!

"В света съвестта погребана спи/навред господари и роби." Това беше изпял Шилер в своя век. А ние в нашия бяхме решили да събудим съвестта и да погребем робството. Бяхме получили в наследство множество подробни планове как да свършим тая работа. И я свършихме като... Защо? От глупост ли, от излишно умничене ли? Или може би от религиозната фанатичност на детската вяра, че истината и справедливостта, че социализмът... не могат да не победят. А още по-вероятно е, че към всичко това е била замесена и маята на "а аз какво ще намажа от цялата тая работа." Непрекъснатото нарастване на световното богатство, нарастване не в аритметична, а в геометрична прогресия, показва, че всеки би имал какво да намаже, доказва, че плановете на деветнайсетия век са били доста реалистични. Само нещо в изчисленията е било може би недоизкусурено, нещо в събирането и изваждането, нещо в десетичните точки или в степенуването... Грешки на разсеяни гении... Нашият век не поправи тия интелектуални небрежности, а прибави към тях... Дявол знае какво прибави... Работа ли е на един практикуващ режисьор да анализира до формула абсурдите на всичките седемдесет години, през които е живял? Довеждахме разумния, човеколюбивия експеримент на социализма до поредната явна несъстоятелност, и вместо да се върнем колкото трябва назад и да продължим отново, съобразявайки се с натрупаната грешка, ние непрекъснато настоявахме: грешка няма, има историческа необходимост, има заговор, предателство, дайте насам гилотината, или нещо, което би могло да я замести... Намираше се какво да я замести, и то все по-рационално... Само бързане ли беше това, само трескаво надбягване кой по-бързо ще стигне до сияйните върхове, до общочовешкото Щастие? Просто глупост ли? Невежество? Надали!

Неразумен век!

Толкова много натрупани знания, толкова блестящи научни открития, такова огромно количество находки в изкуството - да изброявам ли? И всичко това затворено, пакетирано, херметизирано в светове далечни от разума на всекидневния човек. До него достигат само неща, неща, които могат да се продадат, неща, които ще си върнат парите. Все повече неща, човекът е затрупан от неща, и тия неща стават все по-съвършени, те започват да мислят вместо затрупания човек, и неговият разум става все по-несамостоятелен, започва да боледува от нещо като рахит, нещо като скорбут, нещо като всичко авитаминозно...

За съвременното състояние на модерната цивилизация огромна вина има отдалечилата се от човешките размери култура. Тя не се произвежда достатъчно хуманистично, което, преведено на български, означава сигурно човеколюбиво. Тя става все повече "културолюбива", и по тоя начин се отчуждава от разума на евентуалния си консуматор. Тя предявява излишни изисквания към оплетения в социалните абсурди всекидневен човек. Това е направо немилостиво. Културата постепенно се превръща от приятел в досаден педант, който непрекъснато нещо учителства, напътства, засрамва, заплашва с изключване... Вярно, човекът непрекъснато изостава от Прогреса, не може хем да се мъчи да си вади хляба, хем да обеме всичко предлагано му от самопровъзгласилата се четвърта власт. Не може да се оправи с Прогреса - и толкова! Ами тогава - да сменим гамата! Да се опитаме да послушаме Хашек и да станем адепти на неговия свещен съюз. Съюзът на приятелите на бирата и на умерения прогрес. Прогресът в човешки габарити.

Леон Даниел