Колаж от едно преходно време

Преди имах тревожни предчувствия - сега нямам надежда!

Преди имах надежда за промяна - сега нямам илюзии!

Истината се оказа много по-сложна и непредвидима от това, което очаквахме и знаехме. Независимо че с една картина или стихотворение може да си в бъдещето заедно с натрупаната енергия векове преди това - ежедневието и делниците извадиха неподозирана низост и образ на човек, какъвто не познавахме.

_____

Неприятелят не може да ти бъде предател. От него всичко може да се очаква, всичко е възможно и в определена степен оправдано от позицията, която има. Неприятелят може по-малко да се уважава или повече - от него можеш да се страхуваш или не - а предателят може само да се презира и съжалява. Предателите се раждат от приятели и съмишленици - от слабия, завистлив, нереализиран и страхлив. Предателството предварително е обречено. Възмездието е част от Пътя - по-точно краят на предателството.

_____

Според човека - и кръста! Според възможностите - и Пътя. Много станаха кандидатите за Кръста, много станаха мераклиите за Вечност!

Не само това, което сме и ще направим, но и това, което ще остане, ще определи кой по какъв път е минал и какъв кръст е носил. Нека имаме малко търпение - времето ще намести нещата и не за първи път, вярвам, че ще поразсее мъглата от илюзии и фалшиви паспорти за Вечност.

_____

Някои, преди да се родят за изкуството, си повярваха, че са го постигнали и за себе си, и за бъдещето.

_____

Страданието и изпитанията на истински пострадалите трябва да ни направят по-пестеливи, когато броим новите активни борци.

_____

Каин е убил брат си Авел от завист, вероятно защото не са имали политически различия. Днес е по-лесно - имаме повече възможности.

_____

Времето на надеждата и илюзиите мина още преди да се роди и осъществи.

Редица интелектуалци тежаха много повече политически, когато бяха извън професионалната политика, и олекнаха творчески, когато се превърнаха в нейни прислужници.

_____

Много неща не се помнят, съзнателно се забравят, или по-точно, на "някои" паметта има особена "избирателна" способност. Пренаписването на старите автобиографии с нова дата роди толкова много "активни борци" за демокрация, че възникна естествено въпросът, как при толкова масова "смелост" тоталитарната държава живя толкова дълго? А на всичкото отгоре се взеха и насериозно, без никакво чувство за хумор!

_____

Че една държава без интелигенция не е държава, това е очевидно, но и че една интелигенция понякога си заслужава държавата - това също е очевидно. Не бива да забравяме, че и сериозни представители на интелигенцията си позволиха да поляризират политически трайни духовни постижения, че стихията на разрушението и цветните заклинания станаха професия и на хора от т.нар. интелигенция. И най-страшното не е, че в държавата няма място за интелигенцията, а че интелигенцията сама се постави в положението на ненужна "надстройка". И когато започнахме да се събуждаме, вече беше станало късно...

_____

Ако искате да видите какво се крие зад "маската" на човека - опитайте се да надникнете в това, което се крие зад картината на художника.

_____

Някога Всевишният Майстор е отделил една част от нас (някои смятат, че е ребро), за да създаде своето чудно творение - жената. И като че ли цял живот ние търсим това, което ни липсва в изкушенията и илюзиите на това самотно ребро. А и то като че ли все не може да си намери място и се връща непрекъснато там, откъдето е тръгнало.

_____

Прекалено удобно се оказа знамето на морала за толкова много и различни неморални действия.

_____

Светът е единен, само формите на съществуване са различни. Понятията - този, съседният или отвъдният свят, са условни и относителни, измислени от нас, за да оправдаем това, което не знаем и не познаваме. Доколкото изкуството се създава от хора в този свят, то е оттук - но доколкото неговата истинска същност не е тленността, а вечността на Духа - то е от другия - неуловимия и необясним свят на светлината. Като че ли то е дар на Вселената и на Бога (разбира се, не църковният), с който днешният ден - "този свят" може да живее във времето и пространството на онзи, истинския.

_____

За кой ли път отново, ненадейно и неочаквано смъртта ни напомни истинската цена на живота.

Един човек си отива от нас...

Тази колкото съвършена, толкова и крехка машина - човешкото тяло, което като грижлив стопанин беше приютило съмнението, болката и страданието, радостта и надеждата, което пренесе през годините съдбата на своите и чуждите, се разделя с нас. Изтънялата нишка между живота и смъртта не е издържала и тялото, носило години наред бремето и наказанието, измъчено и уморено, потърси покой...

Не знам кой и кога е изрекъл максимата на духовната нищета и посредственост, "че няма незаменими хора", но винаги когато изпращаме живота, разбираме колко сурова и различна е мярката на смъртта и колко голяма е бездната, която оставя личността...

_____

В едно послание е казано - "Пазете Учителя, който повдига духа!"

Иска ми се да вярвам, че не сме загубили памет за своите учители. Иска ми се да вярвам, че нощта отминава... Там някъде, където земята и небето се сливат, една тънка сребриста ивица пробужда деня. И когато всичко е потънало в мрак, когато не остана неоплют и неотречен, когато не остана спестена болка, когато уморени и изтощени, загубили Път и Вяра, когато и последната надежда ни напусне - отново се завръщат Учителите при побелелите деца, които са си играли на възрастни, без да разберат правилата на живота - идват Учителите, съхранили невинността на своите някогашни ученици и мъдростта на своя изстрадан път.

Светлин Русев

Национална художествена академия