Димитър Камбуров срещу академизма

Предмет: интерпретацията на романа "Лолита" от Владимир Набоков

Участници: проф. Ивайло Знеполски, Димитър Камбуров, Снежана Зарева

Начало: Статията на Ивайло Знеполски "Еротичната антиутопия на Набоков ("Лолита"), в. "Култура", бр. 35/ 1990

Романът "Лолита" има за обект еротичното, но това не бива да ни заблуждава. Тук то е сложно понятие, притежаващо различни аспекти, чрез които се постигат различни цели. Условно бихме могли да разграничим три форми или практики на еротичното у Набоков. Първата е свързана с физическия аспект на явлението и се простира в диапазона от естетизиране на обекта на обожание до изживяването на половия екстаз.

[...] Втората форма на еротичното е свързана с първата, но изразява диаметрално противоположното. Ако първата е описание на непосредствено преживяване, то втората е свързана с неговия коментар, предназначен от изповядващия се герой за читателската аудитория, която той подозира в неспособност и нежелание да разбере станалото.

[...] Третата форма на еротичното е третирането му като състояние на духа, като възбуда на сетивата (по-точно - събуждане на притъпените в прагматичното всекидневие сетива) като своеобразен панеротичен манифест.

[...] "Лолита" се изгражда под формата на един парадокс. Може да се каже, че един от най-еротичните романи в историята на литературата едновременно с това се явява и програмна еротична антиутопия.

Проф. Ивайло Знеполски, "Еротичната антиутопия на Набоков" ("Лолита")

В. "Култура", бр. 35/1990

[...] Статията ме накара да се мятам между непоносимата тежест на наглото допускане, че авторът й не е чел "Лолита", и още по потискащото, че я е чел. Но всичко това премина, след като схванах играта. Разбира се, че я беше чел. Нещо повече! Чрез умело разположени грешки, открития на очевидности и повърхностни тълкувания ученият провежда рискован експеримент. За своя сметка той предлага тест за нивото на българския читател. Ако разминаването между "Лолита" и предложената интерпретация не предизвика реакция, то това би било печално потвърждение на неподготвеността му за среща с нея, която скоро предстои...

[...] За много от т.нар. велики книги е в сила положението, че е по-лесно да се обяснят, отколкото да се обичат. При "Лолита" е точно обратното. Тя е еротична книга не поради синекдохите на еротичните сцени в нея. Те неустоимо пребивава в полуодеждата, ненадеждно поприхванала натуралната й обнаженост. Тя неудържимо кръжи по кратера на вулвата, без да позволява да бъде всмукана в нейния сводовъртеж. В края на краищата представлява свиреп синхрон между воайорство и ексхибиционизъм, при щедро падащи завеси от фетиши, ако перифразираме Фаулс. Перманентно недоразсъблечена и недообладана, Лолита приканва към опити, които са обречени. Най-обречени са обаче тия, които са се примирили с очевидното. На тях Лолита неспирно им показва извадените им очи.

Но те не могат да ги видят.

Димитър Камбуров, "Оче-вадности", в. "Култура", бр. 40/1990

[...] Възможно е, както предпочита Д.К., една творба да бъде изживяна като непрекъсната литературоведска възбуда. Дали това е най-подходящият начин, всеки ще реши за себе си. Можем да вземем отношение само към генерализираните препоръки, тъй като сме длъжни да предупредим за разликата между фетишисткото и реалното изживяване във всички сфери: едното успокоява, другото, както виждаме, още повече опъва нервите. Така че не знам дали да изпитвам чувство за вина, ако някой по-рязък тон стресне този, който година в унес "кръжи по кратера на вулвата", обвивайки я с лиричен бръшлян, и той вземе, че падне вътре. Дали няма да загуби сексуалната си и литературна (сексуално-литературна) плахост? Дали гласът от дъното на кратера ще бъде по-различен?

Ивайло Знеполски, "Глас от вулвата. Принос към психоанализа на литературното поведение", в. "Култура", бр. 40/1990

[...] Но да се върнем към хода на турнира. След като е показал, че младият, неопитен (литературно ли, сексуално ли?) Камбуров кръжи безволево и фетишизирано (гонен може би и от страхове за "еякулацио прекокс" или други сексуални съмнения) по ръбовете на съкровеното лоно, посивелият семиотичен метр оповестява на българското общество, че дръзко и мъжествено вече се е настанил в това лоно. Честито! Достолепният обладател обещава, че вътре, от вулвата (това вероятно е първият случай в българската писмовност, когато тази дума краси заглавие на литературоведска статия) все ще се чуе литературно-критически глас. Дали пък оттам най-сетне интересуващият се български читател няма да чуе нещо за Набоков и "Лолита"?

И накрая няколко думи, изразяващи мнението на притежателките на този явно съкровен атрибут, а да се надяваме и на част от мъжкото воинство, което се стреми към него. В разпрата между Знеполски и Камбуров този женски атрибут се възвисява като заветна цел, в която който попадне пръв, той се смята за победител. И у двамата автори обаче липсва и помен от съобразяване, че това "място" е част от нещо по-голямо, което можем да наречем женски пол, а в по-неприятните случаи - женска личност. И у двамата автори няма и помен от съобразяване с тази личност - дали тя би искала да ги допусне до себе си. Това не влиза в сметките им...

Снежана Зарева, "Литературните рицари и дамата на тяхното перо", в. "Култура", бр. 44/1990