"Век 21" срещу "Култура"

Предмет: обвиненията към в. "Култура" в комунизъм

Участници: Румен Димитров, Сергей Герджиков, Аспарух Панов, в. "Култура", Елка Константинова

Начало: Статията "А в Мавритания..." на Сергей Герджиков във вестник "Век 21", бр. 40, 1991, по повод статията на Румен Димитров "А в Мавритания маврите са бели", в. "Култура", бр. 25, 1991

[...] XIII. Това е импотентността на просмукания от комунизма етос на апатия, неутралност, бърза смяна на фасадата, дистанцирана от проблемите, благовъзпитаност, гарнирана с самонадеяност и снобизъм, бърза зараза с елитарно самоусещане веднага щом вълната те понесе на гребена си, самозабравяне и вменяване на свръхпозиция ("национална", "обективно", "надпартийно").

Сергей Герджиков, "А в Мавритания...", в. "Век 21", бр. 40/1991

[...] За щастие мнозинството от българските избиратели добре различава безпристрастността и обективността от "независимостта" и "надпартийността" в стил а ла "Гиньо Ганев" или "Копринка Червенкова". За което между впрочем говори както броят на продаваните вестници "Култура", така и броят на подадените за г-н Ганев "независими" бюлетини (...)

Аспарух Панов, "Какво се крие зад цифрите, в. "Век 21", бр. 44/1991

[...] Ако има нещо, което особено ме възмущава в духовния ни живот през последните две години, това е префинената игра на "независимост" и "надпартийност", демонстрирана може би в най-перфиден вид от вестник "Култура". За щастие изтънченият и понякога твърде смешен "перестроечен" плач на г-жа Копринка Червенкова и нейните сподвижници не може да заблуди вече почти никого. Пропагандните цели, преследвани с тази елитарна "центристка" позиция, са достатъчно прозрачни за всички, които с цялата си душа и вътрешна убеденост се противопоставят срещу остатъците и рецидивите на комунистическото мислене.

[...] При сегашната свобода на словото и печата всеки е в правото си да защитава собствената си политическа позиция, колкото и недемократична да е тя. Но това не може и не трябва да става за сметка на държавния бюджет. Така че финансирането на подобни издания като вестник "Култура" от средствата на министерството е повече от странно. [...]

Аспарух Панов, "Апокалиптичните видения на залязващата "Култура", в. "Век 21", бр. 46/1991

Щом вече сме "оттатък", единственото, което ни остава, е да заговорим за утеха на живите с думите на мъртвите. Затова нашето послание от "отвъдното" прие формата на едно от "Упражненията по стил" на покойния вече Реймон Кьоно - упражнението по удвояване:

"Ако не искате и не желаете да бъдете наречени и обявени за "интелектуален комунистически елит" и "бивши комунистически културтрегери" от Аспарух Панов и Бойко Петров, трябва и се налага да престанете и да се откажете да слушате и да чувате различни и неединни, чужди и не свои мнения и виждания за нашето и собственото ни обществено и социално битие и съществуване. Трябва и се налага, също и още, ако не искате и не желаете да попаднете и да се озовете в прегръдките и ласките на Стефан Продев и главния редактор на "Дума", да накарате и принудите раздвоените и спорещите гласове и личности във вас и в Аза да говорят и да се изказват с множествени и плуралистични думи и слова, но да казват и твърдят една и съща и еднаква истина и правда. Както става и се случва в партийния и обслужващия определени интереси печат и периодика. Въобще и изобщо да намерите и да постигнете вътрешна и духовна монолитност и бетонност.

Твой и ваш Реймон и Кьоно

Редакционна статия "Стига. Точка, Край.", в. "Култура", бр. 47/1991

[...] Не може издание на Министерството на културата да играе ролята на орган на комунистическата партия. Тази статия ("Апокалипсис кога? от Чавдар Найденов - б.р.) потвърждава близостта на колектива на този вестник с типа мислене, характерен за това министерство например по времето на Павел Матев. Вестникът, подпомаган от нашето министерство, трябва да бъде независим. По същия начин бих реагирала, ако това беше статия във възхвала на СДС или Радикалдемократическата партия. Не се бъркаме в работата на независимите издания, но държим субсидиите от нас да не насочват там, където има груби политически инсинуации. (...) Апокалипсис няма и няма да има, просто ще се смени системата. А що се отнася до в. "Култура", той трябва да се превърне в истински културен седмичник..."

"Апокалипсисът се отлага", интервю на Елка Константинова пред в. "Век 21", препечатано във в. "Култура", бр. 48/1991

Професор Константинова, навярно сте забелязали, че през последните две години, успоредно с покаянието и мимикрията на "заварените" комунисти, тече ускорено производство на нови. Историческата вина се подхвърля от ръце в ръце като "народна топка": ако някой не успее да я хване и я върне обратно, напуска играта. Играчите на "народна топка", както може да се очаква, нямат за цел идентифицирането на комунизма и неговите носители, а единствено временна промяна в резултата.

[...] Иначе нямаше да забравите, че идеологическият механизъм на комунизма е монологичността, докато "Култура" отдавна (включително и преди 10 ноември) се стреми към създаване на отворено диалогично пространство; че комунизмът безапелационно прекъсва продуктивността на интелектуалното общуване в нашата култура, докато "Култура" настойчиво търси авторите, които са в състояние да го възстановят; че комунизмът се ражда от утопичната вяра в истината, докато "Култура" живее в духовната драма от нейната непостижимост; че комунизмът е рецитация на един-единствен текст, докато посланието на "Култура" се изгражда в отношението между текстовете, в контекста, който те създават... Именно затова очевидно съблазнителната аргументация срещу "Култура", основаваща се на атоанатомичното изваждане на един текст или на отделни негови части от диалогичния контекст на вестника, не е нищо повече от износен агитационен ход от славното време на Маяковски. [...]

Ваш в. "Култура"

В. "Култура", бр. 48/1991

[...] Заявлението на г-жа Елка Константинова, че в. "Култура" е орган на комунистическата партия и че не се е променил от времето на Павел Матев, показва колко далеч може да отиде политикът от способността да мисли.

Няма друг вестник у нас, който да е направил толкова за демокрацията. Преди 10 ноември той беше единственият политически вестник, а след тази дата и до днес остава сред малкото истински опозиционни вестници.

Нещо повече. "Култура" съумяваше, без да е съвършена, да се движи на ръба на разрешеното, да премества границите му в посока на мислимото. На страниците на вестника още навремето се извършваше възможно най-дълбоката революция - тази на смислите.

[...] Благодарение преди всичко на "Култура" нашата по-будна и по-талантлива интелигенция беше вече смислово подготвена за промените, преди те още да станат. Всъщност те бяха вече станали. Защото истинската промяна беше смисловата и всичко онова, което стана след 10 ноември, само я маркира. А което не можа да се промени преди тази дата, то не се е променило и до ден днешен.

В този смисъл цялата най-нова история на формирането на политическата демокрация беше само един не особено сполучлив опит да се отговори на "духа на времето", когото "Култура" беше изпуснала от бутилката още "навремето".

Разбира се, ако се анализира политическата публицистика в "Култура", ще се види, че вестникът съвсем не е "червен", а винаги е бил и си остава по-скоро "син". Грешката му беше в това, че неговите автори, взели небесносинята идея за върховен нравствен и политически закон, влязоха, без да подозират, в разрив с нейните самозвани наместници и копои на земята. А земносиньото е доста по-тъмно. [...]

Румен Димитров, "Бог да пази демокрацията! И от демократите", в. "Култура", бр. 51/1991