"Култура" срещу моралния тероризъм

Предмет: гладната стачка на Едвин Сугарев, целяща оставката на президента Желю Желев

Участници: Георги Тодоров, Деян Кюранов, Николай Василев

Начало: "Скъпи Едвин Сугарев" от Георги Тодоров, в. "Култура", бр. 25/1993

[...] Повярвай ми - духовността не е "демократична". Тя е йерархична стълба. Ти стоиш на най-ниското й стъпало, защото всички по-горни стъпала са свободни от омраза - те са стъпала на любовта.

Интелектът не е "демократичен". Той е йерархична стълба. Ти не стоиш много високо на нея и не разбираш света, в който живееш.

[...] Ти се остави да бъдеш заслепен от честолюбивото самосъзнание, че си честен. И забрави, че това е най-естественото състояние за хората.

Ти се остави да бъдеш въвлечен в политиката, като забрави предупреждението, че в политиката няма нищо по-пагубно от книжните хора.

[...] Ти си лош политик и трябва час по-скоро да бягаш оттам.

[...] За да се въздигнеш, трябва да се смириш. За да извоюваш уважение, трябва да признаеш сегашната си посредственост и с това да я преодолееш. Покай се. Свали бронята от омраза от душата си и тя ще се отвори за един по-висш свят. И тогава ще започнеш да живееш истински и ще разбереш какво са ти казвали тези, които може би сляпо мразиш, но които наистина те обичат."

Георги Тодоров, "Скъпи Едвин Сугарев", в. "Култура", бр. 25/1993

Едвине,

Хайде да видим какво става.

[...] Оказва се, че да се бориш против една власт и да се бориш за власт са две много различаващи се занятия. [...]

Кажи ми сега, какво ще стане, ако се случи така, че ние наистина се провалим, ако се окаже, че управляваме зле? А сме казали - аз, агитаторът, съм казал - че ние непременно ще управляваме добре и хората са ми повярвали? Къде ще се дяна - от себе си най-вече - като знам, че съм се погаврил с тези хора, че нарочно съм събудил вяра, която съм отхранил с лъжа? За мен такова положение е нравствено самоубийство. Следва "Живият труп".

[...] Така се извърши "комунизацията" на СДС като партийна структура и политическо тяло. Защото, крещейки гороломно против тяхната идеология, бързо и тихомълком възприехме най-отблъскващото от вековния опит на тяхното "партийно строителство".

[...] Ти, Едвине, виждаш ли - или не виждаш? И с кои очи гледаш - човешките или амалгамените? Хайде, остави всичко туй настрана, остави думи, стратегеми и разсъждения - поет ли си още?

[...] "Поете, къде ти е интуицията, поете?", отворено писмо до Едвин Сугарев, в. "Култура", бр. 26/1993

[...] Опитах се да обясня действията на Едвин Сугарев в писмо, което никой не публикува. Едвин Сугарев стачкува срещу самия себе си. Той е човек, който живее в действителност, състояща се от реални и измислени от него самия фрагменти, при това всичките зловещи. Той не вижда злото в света, а прави от злото свят; страда от илюзията за морален перфекционизъм и това му позволява да оценява всичко около себе си като неморално. Както личи от писанията му, около него няма човек, който да не е полуидиот, олигофрен, луд и т.н., включително и от средите на неговите съюзници. Той живее в страшен свят (аз лично не бих издържал толкова дълго), който на всяка цена иска да срине. Но тъй като не може да стачкува срещу целия свят, той просто концентрира злото, идентифицира го с президента и казва: "Ето го злото, аз ще изгоня сатаната от общественото тяло и тогава ще се възцари справедливостта." Това е акт на екзорцизъм. [...]

Николай Василев, "От Беркли към болката", в. "Култура", бр. 27/1993