Симона Мирчева срещу Георги Цанков

Предмет: злоупотреба със служебното положение

Участници: Симона Мирчева, Георги Цанков

Начало: "Списъкът на Колев" от Симона Мирчева, в. "Култура", бр. 24/1994

[...] Лекомислената илюзия на читателя, че най-сетне ще бъде оставен насаме с майсторите, бързо се изпарява - съставителят не просто е събрал любимите си автори на едно място, ами неуморно причаква тъпия, ограничен, политически неграмотен читател на ъгъла на всеки разказ, за да го наставлява с дългия си показалец. ...

[...] Изглежда на българската литература й е писано още дълго да бъде разпъвана политически, според нуждите на всеки нов пряпорец. А безпристрастният коректив трябва да отложим с няколко поколения. .

Симона Мирчева, "Списъкът на Колев", "Култура", бр. 24/1994

[...] Издателство "Александър Панов" представи пред съда на читателите антологията на съвременния български разказ "Непобедимата армада". Съставител е белетристът Васил Колев, а по вина на издателя авторите на бележките към отделните разкази не се споменават никъде. Затова г-жа Мирчева приписва на Васил Колев "греховете", които са натрупали Пламен Тотев и Георги Цанков.

[...] Смея да твърдя, че който не подкрепи финансово подобна антология е малограмотен. И така - внушава ни се, че "сините" си правят евтина рекламна кампания, че бележките са непрофесионално написани... тези лесно разгадаеми алюзии не ни плашат, "списъкът на Цанков" вече получи толкова положителни отзиви, и то от неизкушени читатели, че мнението на Симона Мирчева може да се възприеме като парадокс, като апология на непрофесионализма. [...]

Георги Цанков, "Списъкът на Цанков", "Култура", бр. 26/1994

[...] Господин Цанков основателно е изнервен. Защото най-невинно и без умисъл статията "Списъкът на Колев" го сгащи как прави една деликатна халтура. Халтура тук наричаме неподписаните литературно-критически излишества във въпросната антология, получила държавна субсидия през 1992 г. Тогава г-н Цанков оглавява Комисията за българска художествена литература към Министерството на културата. Две години по-късно той се оказва един от двамата призрачни автори на бележките към антологията. Така без да щем, заварихме Георги Цанков в сложната поза, докато пише с едната ръка, да си плаща сам с другата. Неудобно, срамота дори, е да видиш в подобна поза уважаван критик. Критик, който, изглежда, се преживява като институция.

Симона Мирчева, "И съм стара, и съм грозна", "Култура", бр.26/1994