"Култура" срещу национализма

Предмет: националистични и ксенофобски настроения в обществото, чиито изразител стана в. "Български писател"

Участници: в. "Български писател", в. "Култура", Копринка Червенкова, Георги Лозанов, Христо Буцев, Никола Георгиев, Симона Мирчева-Янкова, Антонина Желязкова, Боряна Матеева, Рангел Вълчанов, Невена Стефанова, Венцеслав Начев, Николай Хайтов, Йордан Попов, Кръстьо Кръстев, Генчо Симеонов, Михаил Вешим, Сергей Трайков, Александър Андреев, Михаил Неделчев

Начало: разцепването на Съюза на българските писатели и превръщането на в. "Български писател" в орган на кръга "Хайтов".

[...] Вие, които открихте, че трябва да обърнем очи и сърце към "огънчето", не може да не сте наясно, че разминаването на хората не е от вчера. И не бива да се обиждате, щом виждате по-далеч назад в миналото и по-напред в бъдещето.

Рангел Вълчанов, "Да защитим огънчето", в. "Култура", бр. 7/1995

[...] Като показа болезнени събития и неволно бръкна в рана, филмът предизвика злите духове, тлеещи в народната душа, и те шумно излязоха. Така от детска песничка "Гори, гори, огънче" зазвуча като добро заклинание.

Боряна Матеева, "О - като огън и обич", в. "Култура", бр. 7/1995

"Излъчването на филма "Гори, гори, огънче" е гавра с истината и националната принадлежност на местното население в Родопите, изповядващо мюсюлманската религия. Този филм е ново потурчване на изконно българско население. Настояваме за незабавно спиране на филма и търсене на наказателна отговорност за изопачаване на действителността от създателите на филма. В противен случай последиците могат да бъдат непредвидими. Според нас този филм обслужва чужди интереси."

Инициативен комитет на гражданите от Мадан, препечатано от в. "Стандарт", бр. 871, 1995, към статията на Невена Стефанова "Мугленски истории, истерии и инерции...", в. "Култура", бр. 13/1995

Нека предупредим: този текст е предупреждение.

Нека посочим опасността: зараждащият се национализъм в нашия обществен живот, който противопоставя (за кой ли път) националните на общочовешките ценности.

[...] Нека дадем по-общ отговор: това са слуги на старото (тоталитарно) време, които използват изборната победа на БСП, за да могат на неин гръб да си възвърнат властта в езика - ergo в културата - ergo в обществото. Това са озлобени "светогледни старци", които се опитват да наложат биологична логика на националния дух и така да превърнат светогледната си "старост" (анахроничност) в ресурс на патерналистична власт. Това са лица, чиито последен шанс е утопията на миналото, построена по същия дисциплинарен механизъм, по който комунистическата идеология строеше утопията на бъдещето.

Нека дадем по-конкретен отговор: баща на бащите е един светогледен старец, известен от близкото минало с "дивото" си социално и културно поведение, а техен рупор - вестникът на един творчески съюз. Съюз, известен от близкото минало с лакейската си готовност да изпълнява идеологически поръчки. В редиците на бащите напето крачат и откровени културни призраци като дядото, бащата и внука на българския соцреализъм. Въобще, както е казал бащата на родните поети, "... и турците тръпнат, друг път не видели, в едно да се бият живи и умрели".

Копринка Червенкова, Георги Лозанов, Христо Буцев, "Нека", в. "Култура", бр. 16/1995

Уважаеми колеги,

[...] Напълно сме съгласни, че завръщането на комунизма в нашата страна става под маската на национализма.

[...] Изразяваме ви нашата пълна подкрепа.

Йордан Попов, Кръстьо Кръстев, Генчо Симеонов, Михаил Вешим, Сергей Трайков, "Стършел", в. "Култура", бр. 18/1995

[...] Като рекли Радичков, та Радичков. Голям писател, световен писател. Че като е голям, кажи ми бе, аратлик, какво е дал на българщината? Каква българска земя е описал? Някаква си Горна Каменна Рикса. Да си чувал за нея? И да има там български герои? Вятър, само турлаци, власи, цигани, цинцари... Сърцето на българщината е другаде - досещаш се къде и кой го е описал. И що за български писател е тоя, дето като му играят пиесите по Европа, там ги харесват повече, отколкото тук? За кого пише този човек? Къде му е родолюбието? Първо, байно, отслужи дълга си към род и отечество, пък после тръгвай по Европа. Ами Нобеловата награда? Ти си млад и не помниш, ама по едно време им беше текнало да правят Радичков нобелист. Берекет версин, мина му котка път, та не стана. Чакай-чакай, докъде стигна разказчето ти... как му беше името... "Къню войвода и Аслан Пехливан", нали? Пак ли ти го върнаха? Че било слабичко? Ще ги заслабя аз тях! Веднага го носи при нас. Бе то че е слабичко, е, но пък е родолюбиво. Ще се научиш, навремето и аз така почнах, но ти трябва поощрение. Идвай по-често, България сега има нужда от родолюбци. Хайде, със здраве. [...]

Стенограф: Никола Георгиев, "Разни хора, еднакви идеали", в. "Култура", бр. 27/1995

[...] Масовият конформизъм и боязливо-почтителното скланяне пред така наречените български национални интереси са срамни и унизителни за интелектуалеца, който без да усети, отново посяга към уговорките и колективизма: там, където доскоро за смазка се използваха партийно-конгресните заклинания, днес "образованият човек" се чувства длъжен да каже някоя добра дума за българщината, за традициите и здравословния патриотизъм; там, където цензурата преди зачеркваше идеологически тревожни мисли, днес червеният молив отстранява критиката срещу "патриотичния капитал", срещу мухлясалите концепции за национална сигурност и срещу домораслото самочувствие на нацията-отличник; там, където раздаваха пионерски връзки и партийни книжки, сега се размахват кадилници. Но не е само това. Този конформизъм е и хранителният бульон, в който наедряват разпасаните бабаити с анцузите и мобифоните, потните бизнесмени с левантинско излъчване и заоблените политици с пиетет към рушвета, изобщо цялата тази култура от безмозъчни организми, паразитиращи върху масовото овчедушие. [...]

Александър Андреев, "Нямаме Хавел, имаме Хайтов", в. "Култура", бр. 31/1995

Миналата събота Сава Хашъмов издекламира стихотворение от Дамян Дамянов след централните новини по Канал 1. Доколкото изобщо е възможно една поетична творба да бъде преразказана, в стихотворението ставаше дума за това как Яворов трябва да слезе от портрета, да грабне револвера и вместо към слепоочието си, да го насочи към онези писатели-предатели, които се канят да пият кафе в къщата на "Раковски" 136. Така телевизионният принос към скандала "Яворов" посегна към нови жанрови територии - доносът вече е в мерена реч. [...]

Симона Янкова, "Викане на духове", в. "Култура", бр. 46/1995

[...] Не ги слушайте, уважаеми сънародници - всички сме доста объркани, откакто избухна демокрацията, но наистина не ги слушайте, когато вечер ви плашат страшни и облещени чичковци и лели, наричащи себе си писатели. Не им вярвайте, че те плачат за музея на Яворов. Плачат те за безвъзвратно загубените привилегии, плачат за контракциите за написване на поредния социалистико-реалистичен роман или за поредната априлска лирическа равносметка. Плачат за социалния си статус, който беше висок, ама много висок. Плачат облещените за сметената манипулативна мощ, която ги правеше силни, създаваше им илюзията, че владеят съзнанието на сънародниците си, че са богоравни, че са редом с Яворов. Искат те отново да говорят от името на всички ни, включително и от името на мъртвите. [...]

Михаил Неделчев, "Враговете на Яворов и на отвореното общество", в. "Култура", бр. 47/1995