Атанас Божков срещу формализма

Предмет: Някои нежелани тенденции в изкуството

Участници: Атанас Божков, старши-научен сътрудник в БАН и Любомир Далчев, Иван Кирков, Галин Малакчиев, Енчо Пиронков и др.

Начало: Обща художествена изложба 1962 г.

[...] За съжаление общият повик към обогатяване и усъвършенствуване на средствата и към правдиво разкриване на човека в неговите естествени прояви беше изтълкувано от някои хора произволно. Те разбраха идеята за творческо многообразие едва ли не като реабилитация на екстравагантността и под флага на личния почерк започнаха да наблюдават жизнените явления от неустойчиви позиции, превръщайки дълбоката връзка с живота в случаен и мимолетен флирт. Ние можем да си спомним без особени трудности, че в последните няколко изложби се появиха немалко творби, които утвърждаваха "камерните чувства" за сметка на гражданския патос и които обедняваха пластичната ясност и сила на художествения образ, творби, които заменяха дълбочината на чувствата с кресливи ефекти. В последната изложба тези тенденции взеха още по-големи размери и биха могли да доведат до открита изява на онези разбирания на нещата, за които няма по-подходяща дума от думата формализъм.

Скулптурната фигура на Любомир Далчев "Бунт", живописната композиция на Иван Кирков "Градина", фигурата "Пълнолетие" от Галин Малакчиев, "Празненство" от Енчо Пиронков и др. представляват безспорно доказателство за наличието на подобни симптоми.

Далеч съм от мисълта да поставям под съмнение широките професионални интереси на тези хора, а още по-малко да оспорвам техните творчески заложби. Дипломните работи на Г. Малакчиев бяха достатъчно убедителни като идея и художествена форма, за да вдъхнат надежда за плодотворно развитие напред. В последната си работа той показва не по-малко убедително, че умее да използва съвременните пластични постижения и отчита правилно художествената изразителност на скулптурните маси. Тук става въпрос по-скоро за подхода към човека и съдържателното начало на творбата, защото, увличайки се по ефектите на пластичната форма, Малакчиев подценява жизнената убедителност на художествения образ и изпада в схематизъм - неговата творба е твърде студена и неопределена като психологическо състояние, за да разкрие светлите пориви на разбунената младост. За подобни увлечения в рационализъм беше критикуван и Иван Кирков. Той обаче продължи по избрания път, доказвайки упорито, че става дума за осъзната платформа, а не за инцидентен експеримент. Композицията "Градина" изяснява още по-нагледно неговите естетически концепции и нейното смътно настроение звучат още по-откъснато от здравия дух на нашите героични дни. Вкусът и широката осведоменост на автора си остават безспорни за специалиста, обаче за генералните задачи на нашето социалистическо изкуство композицията "Градина" представлява бягство в лоното на смътните видения и копнежи, подхранвани не от липсата на талант, а по-скоро от снобизъм. Какви са градивните чувства, които събужда това платно у нас? Възможно ли е интелектуалното самодоволство от разчитането на графичните и живописни "полуслова" да замени непосредственото художествено внушение и изживяване на реалистичния художествен образ? [...]

Атанас Божков, старши-научен сътрудник при БАН, "За реалистично изкуство!"

Бр. 9, 2 март 1963 г.