Прогресивната културна общественост срещу Солженицин

Предмет: антисъветизмът на "Архипелагът ГУЛаг"

Участници: "Народна култура", "Руде право", Филип Филипов, Камен Зидаров, "Литературная газета", Дийн Рид

Начало: появата на книгата на Солженицин "Архипелагът ГУЛаг" в Париж на руски език (издание на френското издателство ИМКА)

Началото на новата 1974 година донесе и новият антисъветски пасквил. Този път той е по-примитивен и по-вулгарен от всеки друг път. За какво става дума?

Парижкото издателство ИМКА издаде на руски език книгата "Архипелагът ГУЛаг" от Александър Солженицин. Още не засъхнало печатарското мастило, и в един глас западният печат и средствата за масова информация предприеха неистови усилия, за да превърнат това съчинение в политическа сензация [...], почти всички големи буржоазни вестници излизат с хвалебствени рецензии за пасквила на Солженицин. [...]

Какво наистина представлява това съчинение, предизвикало такава сензационна шумотевица?

В "Архипелагът ГУЛаг" Солженицин с характерната му патологична страст към всичко мрачно и болно в живота разработва любимата си тема за извращенията на ленинските норми за държавен и партиен живот по времето на култа към личността, който, както е известно на целия свят, е отдавна отречен като обществена практика в Съветския съюз. Според западните информационни източници обаче този път книгата на Солженицин е "изобличителен документ", насочен не срещу Сталин, а срещу Ленин и дейността на комунистическата партия от 1917 година до наши дни. [...]

Започнал литературната си кариера с позата на борец срещу култа към личността, впоследствие в такива свои съчинения като "Раково отделение", "Август 14" и "Първият кръг" Солженицин бързо "еволюира" към позициите на най-яростен антисъветизъм. С цинична откровеност той неведнъж е заявявал, че мрази не само партията на болшевиките, но и своята страна, своя народ. Тези изповеди на "гражданското верую" на яростния враг на комунизма намират пълна хармония и в неговото "творческо кредо": цялата литературна дейност на Солженицин е в дълбок конфликт не само със съветската власт, но и с целия многонационален съветски народ, същия този народ, който извърши първата социалистическа революция в света, който героично се сражава за свободата на човечеството по бойните полета на Втората световна война и който построи първото в света общество, основано на принципите на равенството и братството. Днес Солженицин - този жалък Смердяков на литературата, се опитва да клевети този героичен народ. Жалки усилия, смешни напъни! Историята винаги е оставяла в забвение тези, които са се опитали да обърнат гръб на своя народ и да тръгнат по пътя на предателството към родината. Без съмнение такава ще бъде съдбата и на автора на "Архипелагът ГУЛаг".

Междувременно достоверни източници съобщават, че издателство ИМКА е разполагало с ръкописа на книгата още преди половин година. Естествено възниква въпросът, защо се е чакал краят на старата 1973 година и началото на новата 1974 година, за да се публикува този бестселър на политическата пошлост?

Отговор на този въпрос дава в. "Руде право", който в статия под наслов "Търговци на гнили плодове" отбелязва: "Буржоазните вестници, сред които и "Ню Йорк таймс", органите на печата на франкисткия режим и радиото на расистите от Южноафриканската република се заеха с пропагандирането на този пасквил. Всичко това не беше случайност пред Новата година, когато целият свят прави равносметка на своя актив и пасив. Що се отнася до актива, той явно натежава благодарение на успехите на социалистическата общност и преди всичко на Съветския съюз, на неговите усилия да се направи необратим процесът на намаляване на напрежението." [...]

Новият жалък пасквил на Солженицин несъмнено не е нищо друго освен още един "аргумент" на агентите на отречената от миролюбивото човечество "студена война".

"Народна култура", "Жалък пасквил", бр. 3/1974

Поредната антисъветска клевета с "романа" на Солженицин "Архипелагът ГУЛаг" предизвика дълбоко възмущение сред всички, които отчитат една обективна реалност: благодарение на миролюбивата външна политика на Съветския съюз и социалистическите страни през 1973 година в света настъпи процес на разведряване на напрежението. Това изглежда никак не е по изгодата на "рицарите на студената война", които всячески се стремят да раздухват междуособици, да създават атмосфера на враждебност, да скалъпват антисъветски клевети и нечистоплътни сензации.

Голямото реалистично изкуство никога не е имало нещо общо с политическия шантаж. Реалистичното изкуство е изкуство народно, дълбоко свързано с прогресивните тежнения на времето, изкуство, което ратува за мир, за хуманизъм, за разбирателство между народите.

Затова и "Архипелагът ГУЛаг" ще има съдбата на скалъпена от злоба и клеветничество еднодневка. [...]

Нар. артист, герой на социалистическия труд Филип Филипов, "Политически шантаж...", в. "Народна култура", бр. 3/1974 г.

Навярно никой у нас не е чел новия "исторически труд" на Солженицин "Архипелагът ГУЛаг" или ако има такива читатели, те са единици. Аз, разбира се, също не съм го чел. Но от дяволския вой и груби вестникарски хвалебствия, които пълнят на Запад антисъветската и антикомунистическа преса, не е трудно да се извади заключение с какъв "роман" имаме работа и какво е неговото пряко предназначение.

И за най-късогледия в политическо отношение човек е ясно, че политическият климат в Европа и международните отношения се разведряват, че борбата за мир върху цялата планета расте и че начело на тази борба стои Съветският съюз. Неговият престиж и неговата мъдра, далновидна политика извикват адмирацията на всички прогресивни и миролюбиви хора по целия свят. Неговата мощ расте с дни. [...] Всичко това, разбира се, предизвиква бяс и отчаяние в привържениците на империализма, реакционните сили в света и неофашизма. Знаменосците на антисъветизма са в настъпление. И безспорно Солженицин, верен на своите антисъветски позиции и убеждения, не иска да остане назад от тая "борба".

Настанил се спокойно в Съветския съюз, той непрестанно провокира съвестта и общественото мнение на целия съветски народ с всеки свой нов "роман", издава ги свободно в чужбина, подкрепян от издателствата, редакциите и различни централи на съветската антипропаганда, и няма никакво съмнение, че той иска да мине за някакъв герой и мъченик. Но Солженицин забравя едно: историята на човечеството не познава и не е дала досега званието "велик" нито на един предател и провокатор. Юда се обеси, преди Исус да издъхне на кръста. [...]

Камен Зидаров, народен деятел на културата, "Предателят няма родина", в. "Народна култура", бр. 3/ 1974


Любезни колега по изкуство, Солженицин!

Като американски артист аз съм длъжен да отговоря на някои ваши обвинения, публикувани в капиталистическата преса по целия свят. По мое мнение това са лъжливи обвинения и народите по света трябва да знаят защо са лъжливи.

Вие заклеймихте Съветския съюз като "дълбоко заболяло общество, поразено от ненавист и несправедливост". Вие казвате, че съветското правителство "не би могло да живее без врагове и цялата атмосфера е пропита от ненавист и пак от ненавист, която не отстъпва дори и пред расовата ненавист". Вие като че ли говорите за моята родина, а не за вашата! Та нали Америка, а не Съветският съюз, води война и създава напрегнатата обстановка на възможни войни, за да даде с това възможност на своята икономика да действа, а на нашите диктатори, на военно-промишления комплекс да трупа още повече богатства и власт от кръвта на виетнамския народ, на нашите собствени американски войници и на всички свободолюбиви народи в света. Болно е обществото в моята родина, а не във вашата, г-н Солженицин! [...]

Вярно е, че в Съветския съюз има известни несправедливости и недостатъци, но всичко в света е относително. [...] Принципите, на които е изградено вашето общество, са здрави, чисти и справедливи, докато в същото време принципите, на които е изградено нашето общество, са жестоки, користни и несправедливи. Очевидно в живота може да има и грешки и някои несправедливости, обаче не бива да се съмняваме, че обществото, изградено на справедливи начала, има повече перспективи да стане справедливо общество, отколкото онова общество, което се гради върху несправедливост и експлоатация на човек от човека. [...]

Дийн Рид, "Отворено писмо до А. Солженицин", в. "Народна култура", бр. 6/1974 (препечатано от "Литературная газета")