Копринка Червенкова срещу писателската номенклатура

Предмет: театрална декада, посветена на XIII конгрес на БКП.

Участници: Копринка Червенкова

Начало: Статията "Изненадите на "Ножицата", бр. 17/1986, довела до решението на зам.-председателя на Комитета за култура Любомир Павлов и генералната директорка на ДО "Театър" Димитрина Гюрова авторката на статията да бъде уволнена. (Тогава уволнението случайно се разминава, но две години по-късно не я подминава.)

Ако външен, неизкушен и неосведомен човек беше попаднал случайно на проведените в София Дни на българската пиеса и, което е по-важното, беше имал търпението да ги проследи докрай, оценките му за театъра ни сигурно биха били не от най-ласкавите [...]

Не може да се отрече, че началото беше силно. "Прокурорът" на Георги Джагаров, поставен от з.а. Красимир Спасов, е спектакъл, който привлече вниманието и на публиката, и на специалистите с новия, за някои дори неочакван поглед към тази станала вече класическа пиеса и с убедителната й защита от актьорите на Театъра на Народната армия. Но веднага след него дойде първата неприятна изненада - представлението на Варненския театър "Характеристика за чужбина" от Александър Томов, поставено от з.а. Станчо Станчев. И ако поради случайно съвпадение точно в този момент сред кинокритиката още не бяха отшумели споровете, съдържащи упреци към филма на Христо Христов, още повече основание за съмнение в достоверността и социалната значимост на произведението дава спектакълът на Варненския театър. Защото в него беше още по-видима водевилната лекота, с която се поставят и решават сложни социални проблеми.

В един по-подробен анализ на постановката би могло да се разсъждава върху мотивите, накарали режисьора да "похлупи" сцената с прожектори, които светват в най-неочаквани моменти; би могло да се изясни докрай и същественото участие на светофара в битката на героя за правото дело. Но това са подробности. "Откритието" на спектакъла е предложеният в него модел за положителен герой - всичките си житейски неволи той посреща или свирейки на акордеон, или гледайки просветлено в зрителната зала. И още един важен момент - представлението препоръчва "рецепта" за борба срещу злото. За целта е необходимо само да овладеем яростта си и да я насочим - в конкретния случай срещу енигматичния инж. Баев и дребния мошеник Ицето, за да победим!

"Рецепти" от този вид чухме доста не само в това представление. Но като че ли най-много те бяха в новата пиеса на Милко Милков "Клуб на говорещите истината", поставена от Петър Стойчев в Благоевградския театър. В нея наред с безспорното твърдение, че "творчеството не прощава компромиси", можеше да се чуе например, че "когато се решават големите въпроси, човек трябва да забрави себе си"; че "разведеният мъж е като стоплен червен восък - можеш всичко да изрисуваш върху него". По-амбициозният зрител би могъл да запомни кое спасява ръководителя - а то се оказва умението му да не влиза в безизходна ситуация. Би могъл и да разбере, че най-голямата грешка са прибързаните издигания и че демокрацията е хубаво нещо, но за предпочитане е редът [...] И ако в тези две постановки съвременните теми и проблеми все пак могат да се открият, подобна констатация едва ли важи за "Височина" на Панчо Панчев, показана от Кюстендилския театър в режисурата на Димитър Стоянов [...] След дълги колебания около жанра на това произведение, за мен лично отговорът дойде от музикалния речник, в който срещу термина "кантата", наред с тържествения й характер, като важна особеност е посочена анонимността на вокалните партии [...] Съвпадението на особеностите ме накара да предположа, че при по-убедителна композиторска намеса театралната "Височина" би могла спокойно да заеме място в прегледа "Нова българска музика" [...]

Доста извън контекста на съвременния ни театър остана и спектакълът-рецитал по стихове на Димитър Методиев "Деца на силно и сурово време", представен от Пазарджишкия театър с режисьор Георги Велев. Направената от Първан Стефанов поетична композиция трудно може да има претенция за оригинално сценично произведение, което от своя страна е свело представлението до доста буквална илюстрация. [...]

Дотук, надявам се, стана ясно какви са основанията за първоначално заявеното неудовлетворение [...] И ако има основание за тревога, то е не толкова в обстоятелството, че гледахме слаби постановки (кое изкуство е застраховано от неуспехи), а във факта, че "ножицата" между добрите и лошите представления беше изненадващо голяма. Това може би трябва да ни накара да бъдем по-взискателни днес, за да разчитаме на промяната утре.

Копринка Червенкова, "Изненадите на ножицата", в. "Народна култура", бр. 17/1986