Николай Волев срещу т.нар. авторско кино

Предмет: уравниловката при субсидирането на българското кино

Участници: Николай Волев, Георги Дюлгеров

Начало: Статията на Николай Волев "Незабавно да действаме", публикувана в бр. 20/1988 на в. "Народна култура"

[...] Аз съм за самоиздръжка на киното - което не отрича субсидирането на некасови филми. Няма страна, в която да не работят продуценти с амбиции за културен престиж. Джон Касавитис и други талантливи режисьори намират продуценти, които финансират филмите им, предназначени за малобройна, но просветена публика. Само че някъде процентното съотношение между касовите и некасовите филми е 80 към 20, а у нас - обратното.

Защо да не бъде така: когато тръгне по екраните, всеки филм да бъде IV категория. След като събере определен брой зрители, да минава от общата IV категория в III, ако продължи да събира зрители, да преминава във II категория и т.н. до I.

Единствените критерии за оценка на филма са зрителите и фестивалните награди - или пари, или престиж. Не е оправдано цял живот да снимаш филм след филм, без да имаш зрители, без някой да те знае, освен в тесен приятелски кръг. У нас много хора трябва вече да се замислят дали изобщо да се занимават с кино. Рангел Вълчанов и Георги Дюлгеров може да правят некасови филми - те са престижът на нашето кино, те са лицето му пред света. Но да се поощряват претенциите на хора, които не притежават професионални умения и с нищо не допринасят към изобразителната култура - това е глупост! Трябва да се прекрати безразборното отпускане на пари за режисьори, попаднали напълно случайно в киното.

[...] Каквото и да правим, не можем да избягаме от факта, че киното струва пари - то е форма на капиталовложение. Фасбиндер казваше, че не прави касови филми, но поне десет марки печалба трябва да има. Нито на Запад, нито у нас някой е длъжен да ти даде пари да снимаш филм, без задължението да покриеш разноските. [...]

Режисьорът, който твърди, че не се интересува от зрителя - лъже. Ако направиш филм за всички, тогава си голям майстор. Творци като Рангел Вълчанов или Тарковски са изключения, които само потвърждават правилото. Лошото е, че след тях вървят тълпи от самозванци, които спекулират, казвайки, че щом на Рангел е разрешено, значи и на тях трябва да е разрешено - това е абсурд!

[...] Техническата база струва пари, предимно валута - трябва някак да ги изкараме. Без долари сме загубени - дори "Орво", след като си подобри производството, продава само с валута.

В Югославия само от филма на Емир Кустурица "Баща в командировка" са получили приход от 900 000 долара! Ама в него имало част от американски капитал - е, добре, нека да е имало, какво от това?

[...] Ние няма да намерим идеалната система, когато всички ще са доволни - трябва обаче да започнем поне да се движим в правилна посока. А иначе поводи за недоволство винаги ще има - но нали то е двигателят на прогреса?

Николай Волев, "Незабавно да действаме", в. "Народна култура", бр. 20/1988

Приятелю Волев!

Твоята статия (както и филмите ти) разбуни духовете. Но не за да те оборя взимам писалката, а за да те разбера [...] Няма ли изход от тези печални прогнози? Има! Изходът срещу случайните хора в киното, изходът, който ще създаде така желаният от тебе "обективен критерий", е един единствен - "ВСЯ ВЛАСТЬ СОВЕТАМ!" или "Цялата власт на съветите!" (художествените). Само истински художествени съвети - демократично избрани! - могат да гарантират заем от Банката. Защото сега на нашето кино е нужен заем - безвъзмезден и дългосрочен. Този заем ще му даде държавата, няма кой друг! Не бива да се отказваме от това, което социализмът (наред с многото пропуски и грешки) е завоювал и утвърдил: развитието на националната култура и нейното насърчаване [...]

Георги Дюлгеров, Открито писмо до Николай Волев, в. "Народна култура", бр. 24/1988 г.