Предпоследните последни сценарии

По поръчка на ООН Центърът за либерални стратегии изготви доклад "България в регионален контекст. Анализ на рискови сценарии". По този повод екип на в. "Култура" разпитва Иван Кръстев, Стефан Попов и Георги Ганев, основните автори на доклада.

"Култура": Да започнем отначало. Каква беше целта на поръчката?

Иван Кръстев: Трябваше да бъдат очертани тенденциите и факторите, които биха засилили определено неблагоприятно развитие в България, и да се определи политика, която би го избягнала. Документът не е дълъг, предназначен е за хора, които ще взимат решения. Структурата на текста е следната: в началото се дефинират основните понятия, с които се работи. Следва анализ на политическата и икономическата система - в основните им, чисто институционални компоненти - изследва се до каква степен те благоприятстват или пречат на стабилността.

(Например, според нас конституцията благоприятства стабилността. Затова в документа са обсъдени основните предложения за промени в нея, по които вероятно ще има дискусия, както и промени, които, според нас, не би трябвало да се допуснат: не трябва например да се дава право на президента да иска референдум. Защото в момента в света точно плебисцитарните авторитарни режими, а не военните, са тези, които заплашват демокрацията. Освен това анализираме устойчивостта на партийната ни система. Тезата ни е, че е устойчива, тоест ще се запази двуполюсният модел и коалициите около БСП и СДС ще продължат да бъдат най-важните. По повод избирателната система смятаме, че ако има избори до края на 1998 г., тя ще се промени към смесена, ще бъде добавен мажоритарен елемент. Ако изборите се проведат след три или четири години, ще се запази в този си вид. По същия начин представяме медии, армия и т.н., като за тях в по една страница изреждаме само основните тенденции. Ние твърдим, че медиите, макар и основен фактор досега, вече са с намалял потенциал, те все повече избягват политическия риск. Същото важи и за неправителствените организации; страшно много са, но въобще не са вписани в структурата на обществото, те са по-скоро "отглеждани" отвън.)

Разбира се, има и икономическа част, анализ на финансовия сектор, на ролята на правителството по отношение на структурна реформа, на финансовата реформа, икономическата активност.

След това са разиграни пет сценария.

Накрая завършваме с тезата, че в България самата структура на взимане на политически решения, както и доктрината за национална сигурност се оказват фактори, които засилват, а не го намаляват риска.

"Култура": Нямате разиграна хипотеза за авторитарен режим...

Иван Кръстев: Авторитарният режим е вариант на изолационистки режим. Хипотезата ни е, че само богати на суровини или свързани със суровинни източници държави биха могли да имат авторитарно управление, защото то предполага силно затворена и много селективна по отношение на чуждите инвестиции икономика. В България авторитарен вариант е възможен, ако рязко се смени политическата конфигурация в Русия или в Турция и едната или и двете държави (а и двете имат ресурс за това) подкрепят такъв режим. Но ние винаги сме мислили бъдещото развитие на страната в рамките на съществуващия национален потенциал, а в него авторитарен режим не е възможен.

"Култура": А не може ли армията да бъде агент на подобен сценарий?

Иван Кръстев: Четири са факторите, които не дефинират българската армия като агент на авторитарен режим. Първият е типичен за всички източноевропейски страни, защото в тях армията винаги е била под граждански контрол, не е била автономна политическа сила. Вторият фактор е, няма успял военен режим, в който армията да няма реален боен опит. Българската армия няма боен опит. Третото е, тя е откъсната от обществото, затворена в себе си структура; армията, макар и по-добре организирана, няма чувство за мисия по отношение на обществото. След 9 септември 1944 г. тя не изпълнява модернизаторска роля. И четвъртият фактор е, че няма геополитическа среда, която да даде външна подкрепа на такъв тип армейска намеса.

"Култура": В България отдавна не сме чували някой да анализира бъдещето, да прави, както казвахме, "дългосрочни прогнози"; и тъкмо очаквахме прогнози, а вие ни предлагате сценарии...

Стефан Попов: Изследванията, свързани с прогнози и предвиждания, дългосрочни и краткосрочни, доминираха в САЩ и Западна Европа до 1989 г. Те се опираха на фактите и посочваха директно най-вероятния път на развитие. В допълнение извеждаха и основни параметри, по които да се мери съответното състояние или развитие. Този начин на мислене доста се компрометира от 1989 г. насам. Западните анализатори се провалиха в опитите си да предвидят какво ще стане със социалистическия лагер. Те не са разигравали сценарий на разпад, макар че той е бил мислим. Просто са го смятали за толкова малко вероятен, че са решили, че не си заслужава да се мисли за него. Оказа се обаче, че има сюжети, при това вероятни, за които не може да се съди по наличните факти и видимата страна на нещата; те изобщо излизат извън хоризонта на онези предвиждания и прогнози, които са базирани на емпирични проучвания. Албанският случай например е такъв, всъщност той е най-драстичният в последните години. Затова от 1989-90 г. насам се правят все повече сценарийни анализи. Разиграват се сюжети, като се отделя прогнозата от това, което въобще е възможно да се случи. След изненадата с албанския случай се видя, че е по-добре да се разшири изследователският хоризонт и да се включват сценарии, които от гледна точка на наличните факти и непосредствените наблюдения изглеждат невероятни.

"Култура": Защо Албания се оказа толкова емблематичен казус?

Стефан Попов: В очите на всички Албания изглеждаше политически стабилна, провеждаха се избори, смяташе се, че има прозападно ориентирано правителство. Тоест по външните параметри, които могат да се формализират и изразят в таблици, тя беше обещаваща страна. На никой тогава не му беше хрумнало да измерва ролята на пирамидите. Пирамидите обаче са пример за фактор, който въобще не може да бъде отчетен. Те подсказват, че или целият хоризонт на анализаторската работа трябва да се разшири, или стандартите на анализ да се сменят.

"Култура": И вие разширявате хоризонта.

"Култура": В известен смисъл - да. Сменяйки стандартите на анализ.

В началото въвеждаме две контекстуални ограничения. Едното е политическата система в България, другото е икономическата среда. Политическата система дава контекст, в който определени неща е изключено да се случат - да речем, тя е достатъчно стабилна и изпитана, изборите се провеждат по една и съща система вече пет-шест пъти, партийната система е добре оформена, знае се горе-долу поведението на профсъюзите, знае се и поведението на медиите - всички тези неща изключват определен тип развития и дават скрита негативна конкретизация на въпроса какво може да се случи по-нататък. По същия начин се описва икономическият контекст, който още повече стеснява полето на възможностите.

След като се очертаят тези две контекстуални ограничения, се задава въпросът, какво при тези обстоятелства по принцип не е изключено да се случи, какво е мислимо, все едно дали е вероятно или не. Това не е прогноза или предвиждане, а едно свободно, доста преувеличено питане. Тук вече се преминава към сценариите, които са по принцип мислими. Описват се фактори, от които зависи вероятността тези сценарии да се осъществят. И при конструирането им не се задава въпрос дали фактите подсказват, че те ще се осъществят или не. След описанието на контекста и ограниченията, които той въвежда, това е първата позитивна стъпка, която се прави. Следващата стъпка, след предлагането на възможните, мислими, въображаеми сценарии, е да се посочат фактори, по които може да се мери вероятността те да се случат в действителност. Тук започва оценката на риска те да се осъществят. В третата стъпка се формулират предложения към правителството. Те са превантивни, с тях се описват управленски политики, които редуцират риска да се случат тези развития.

"Култура": ...значи някои от предложените сценарии са по-вероятни, други по-малко?

Иван Кръстев: Веднага след 1989 г. по отношение на Русия се правят анализи от такъв тип. Излезе и прочутата книга на Густавсон и Ериксон "Русия след 20 години": там се разиграват всички мислими политически развития, след което се казва какво е по-вероятно да се случи. Ако и ние бяхме тръгнали да ги редим по вероятност, те щяха много повече да заприличат на прогнози.

"Култура": Тоест няма йерархия на сценариите.

Иван Кръстев: Не са йерархизирани; три разиграват внезапен разпад, а два - по-дългосрочен. Дългосрочните са изолационисткият и мексиканският вариант. Това са сценарии за провали на два принципно различни типа режими: единият е максимално отворен, прозападен, другият е антизападен, затворен.

"Култура": Кой е примерът ви за изолационисткия вариант?

Иван Кръстев: Мечиар като че ли е най-близкият тип политика.

"Култура": Излиза, че първо пишете сценарии и после търсите кой от моделите от чуждия опит може да се впише в тях?

Иван Кръстев: Чуждият опит е използван главно за да може читателят да си представи, ако в България бъде установен режим от типа "Мечиар", на какви ресурси той може да разчита и каква е вероятността да бъде успешен. При максималната отвореност на мексиканския режим пък е важно какво е съотношението между стратегически и портфолийни инвеститори, при какви случаи те биха се изтеглили от страната.

"Култура": При нас албанският вариант ли е най-вероятен?

Стефан Попов: Ние не казваме какво е вероятно да се случи, а какво не е изключено по принцип да стане. Отначало въвеждаме аксиоматично три основни термина: слаба държава, рисков район, хуманитарна несигурност. На базата на тази аксиоматична част се прави оценка на съществуващата ситуация. След това се връщаме отново към емпиричната част, за да кажем при какви условия вероятността даден сценарий да се реализира се увеличава или намалява. Това е структурата на този тип анализ. Той се интересува от негативната картина, бъдещето се мисли не от гледната точка на това какво трябва да стане, а на това какво е по-добре да не стане; и още - при какви условия и мерки от страна на управлението вероятността да се случи е по-ниска.

"Култура": Тоест тези пет сценария са направени, за да се случи евентуално някакъв друг?

Иван Кръстев: Идеята е, че няма най-добър възможен сценарий.

Стефан Попов: Цялото отношение към бъдещето тук е чисто превантивно - не какво трябва да постигнем (както традиционно се мисли), а по-скоро от какви неща трябва да се пазим, за да не се случи най-лошото. Ако то не се случи, работата на правителството е нормално да следва политиката си.

"Култура": Говорихме за контекстуалните ограничения в началото - политическата и икономическата система. А няма ли други контекстуални ограничения, които би трябвало също да се вземат предвид, например демографската ситуация или т.нар. културен субстрат?

Иван Кръстев: Факторът демография е отчетен, както и промяната в съотношението между работещо и неработещо население. Отчетени са и някои особености, характерни за качеството на работната сила и на гласуващите. Те не са извадени като външен ограничител, защото се явяват като елемент в рамката на един или друг икономически и политически ограничител. В зависимост от това, какъв е характерът на икономическата система, дадено ограничение, например демографското, може да бъде плюс или минус, то не е само по себе си еднозначно. Например застаряващото население действа по различен начин в зависимост от това как е структурирана пенсионната система.

"Култура": А религиозните нагласи не могат ли да се окажат действащи фактори, не виждате ли в тях някакъв рисков момент...

Стефан Попов: Броят на променливите трябваше да се ограничи. С неограничен брой вариращи фактори никаква картина не може да се построи.

Иван Кръстев: Религиозните или народопсихологически особености са извадени в един анекс, в който Деян Кюранов е направил бихейвиористки анализ на поведението на българите през трите основни кризи, които той дефинира - етническата през зимата на 1989 г., признаването на Македония през 1992 г. и третата, през 1996-97 г. Това е първият опит да бъде мислена политическата система от гледна точка на поведението на политическите актьори, а не от институционална гледна точка. Тези три кризи са показали едно общо нещо и то е, че има стремеж от страна на политическия елит към ненасилствено решение на кризите.

"Култура": А нагласите и ролята на различните етноси?

Иван Кръстев: Етническият фактор също не е мислен като отделен, той също е мислен през социално-икономическата ситуация.

"Култура": А мислили ли сте, че Стефан Цанев и артистите от "Сълза и смях", компрометирайки реформата в театъра, могат въобще да провалят икономическата реформа?

Иван Кръстев: Това да го мисли министър Москова... Въпрос, какво би станало, ако Стефан Цанев умре от гладна стачка...

"Култура": ...и това скара до смърт Костов и Софиянски...

Иван Кръстев: ...не сме анализирали. В петнайсетгодишния период, който ние мислим, Стефан Цанев не е фактор...

"Култура": Механизмът на цялата методика е любопитен - от една страна тя се опитва да мисли рискови ситуации, които не са пряко следствие на обозримите обстоятелства, от друга страна непрестанно нормализира това ненормално мислене.

Иван Кръстев: Жанрът на предупреждаващия анализ винаги е на границата: постоянно заявява, че не е прогноза и в същото време трябва да артикулира някакви вътрешни страхове, за да има ефект. Това го различава от чисто теоретичния вариант, който би могъл да бъде разигран и в който параметрите на немислимост и на вероятност биха могли да бъдат много различни, много по-свободни. Ние трябва да се придържаме към целта на самия анализ.

"Култура": Която, доколкото разбрах, е, политиците да го прочетат все пак.

Иван Кръстев: Да. И то не защото политиците мислят опасността в някакво поле, доста по-стеснено от нашето, а защото те мислят опасността главно за себе си. Всяко правителство дефинира "какви са факторите, които биха ме свалили от власт", но никога какви са факторите, които биха довели примерно до разпад на политическата система, или до разпад на държавността. За него падането от власт винаги е синоним на разпадането на държавността. От тази гледна точка, колкото и да разширяваш полето на възможностите, то трябва да бъде в сферата на тяхната идея за реално политическо поле, иначе ставаш напълно неефикасен.

"Култура": Да се върнем към медиите, за които твърдите, че са със затихващи функции. Защо е така и как то се отразява на вашите сценарии?

Иван Кръстев: Ние описваме политическата действителност от гледна точка на нейната очевидност и потенциалната взаимообвързаност на елементите й. Профсъюзите са описани, за да може (като се знае кои са най-нетехнологизираните отрасли и най-рисковите от гледна точка на козлодуйския вариант) да се направи един доста прост извод за проблемите при водене на политика на модернизация в тези сектори. В Бобовдол, например, силният миньорски синдикат е проблем. Но и слабите профсъюзи могат да бъдат проблем - трябва да се преговаря предприятие по предприятие.

За нас са важни ресурсите. Един от ресурсите е самата конституция, стабилността на политическата система, изборите (правим обща констатация, че ако в България има някаква устойчива демократична институция, това са изборите;, какъвто и тип управление да дойде в България, ще дойде по изборен, а не по неизборен път).

И медиите са описани (на една страничка в текста), защото са ресурс. Когато описваме 70-те процента на ВАЦ, описваме фактор, който маркира откъм ресурс медийната среда. През 1991-92 г. тя е била много по-конкурентна. Не я окачествяваме като добра или лоша.

"Култура": Но конкурентността в медиите увеличава собствения им ресурс.

Иван Кръстев: Точно така. Днешният тип медийна среда предполага друг тип политика... Електронните и печатните медии в момента се разминават, тепърва се очаква да бъдат дадени лицензи за национални телевизии, докато вестникарският пазар е отдавна либерализиран. Това, че локалните медии нарастват като четене и като влияние, е също фактор, той може да съдейства или не при решаването на локални конфликти. Сама по себе си констатацията, че ВАЦ държи 70% от вестникарския пазар, не води до никакво ценностно отношение. Описани са очевидности и тенденции, които по-нататък могат да свършат една или друга работа...

"Култура": ...комбинирайки се, може би, в много повече варианти...

Стефан Попов: Точно ограничителите в началото и описанията на икономическия и политическия контекст намаляват броя "ако"-та до онези 5 случая (те могат да бъдат и 4, и 6), за които си заслужава да се мисли.

Иван Кръстев: Съзнавахме, че идеята сценариите да бъдат четени като прогнози, е много изкушаваща: "Центърът за либерални стратегии твърди, че в България ще има хиляди локални конфликти..." Затова сложихме мото. От Шерлок Холмс: "Когато абсолютно невъзможните варианти бъдат отстранени, тези, които остават, колкото и невероятни да са, приличат на истина". Но и едно друго: "Не помним нещата, преди те да са се случили".

"Култура": Районът не е ли рисков от гледна точка на западното експертно мислене? Тук се случва онова, което неговите представители обикновено не подозират...

Иван Кръстев: От гледна точка на тяхното разбиране (отпреди 1989 г.) сигурността се схваща като сигурност на държавата, сблъсъкът между държави винаги се формулира като основен. Парадоксалното е, че след 1989 г. държавите са като че ли по-сигурни, защото няма такава заплаха от сблъсък, в същото време населението се оказа изключително несигурно. Различната от преди гледна точка е, че несигурността се мисли през индивида, през социалната група, а не през държавата. И затова те се занимават с нетрадиционните рискове, с нетрадиционните заплахи.

Георги Ганев: Това означава и разширяване на хоризонта. И преди, когато сигурността е мислена държавно-центристки (тоест обект на сигурността е държавата), скритият автентичен обект на политиката за сигурност пак са били индивиди и някакви групи, но се е смятало, че те са застрашени само когато държавата е застрашена. Сега перспективата се сменя. Сега може да се зададе въпросът дали държавата е достатъчно надежден източник и доставчик на сигурност за групите индивиди, които са обединени в национална общност. Не е достатъчно надежден.

"Култура": Да, но така вие сменихте изцяло гледната точка на вашата методика - сега се оказва всъщност, че нетрадиционен е само погледът (и то спрямо погледа преди 1989 г.), който всъщност трябва най-после да види традиционните рискове, които ни заплашват.

Иван Кръстев: След 1989 г. има около 100 военни конфликта в света и повечето от тях не са между държавите, а в рамките на една и съща държава, гражданската война доминира. Убити са 4 милиона души. Много малко от тях в междудържавни сблъсъци. По какъв начин можем да намерим сигурността? Класическата парадигма е - имаш държава, която осигурява някакъв минимум от сигурност. И най-голямата заплаха е да изчезне държавата. Оказа се, че не е точно така, и ние започваме да мислим нетрадиционните заплахи, защото те иначе не са видими. Вариантът "Тирана" е страшен, защото границите, териториалното започват да губят смисъл. Границите на сигурността, оказва се, не минават по териториалните граници.

"Култура": Но вие не сте разиграли вариант "Изчезване на държавността".

Иван Кръстев: Ние разиграваме главно варианти на изчезване на държавността, но това не значи, че - примерно - сърбите ни взимат държавността, не значи, че ние не можем да произвеждаме държавност. Слабата държава се определя по отношение на самата себе си, а не по отношение на други държави...

Стефан Попов: Според приетата от нас дефиниция слаба държава е тази, която, първо, има демократично или легитимно избрано правителство, второ, то изпитва трудности да провежда политиката си, и трето, тези трудности не се дължат на правителствена криза или на политически борби. Те се дължат на общата съпротива на социалната сфера към провеждането на каквато и да е политика. Това е криза на управлението изобщо, а не правителствена криза. Което и правителство да бъде избрано, няма да е в състояние да провежда политиката си.

"Култура": Има ли някаква обществена причина за това?

Иван Кръстев: Българската държава е показала симптоми на слабост и те веднага могат да бъдат изведени. Седем различни правителства не могат да спазват политиката, която обещават. Има непрекъснати декларации, че "политиката ми не може да бъде проведена въпреки моето желание и въпреки че съм легитимен". Това не е криза, която може да бъде решена чрез избори. Това е проблем на средата, не на конкретното правителство.

Стефан Попов: Нито едно правителство не е в състояние да проведе нормална приватизация например. Нито едно правителство не е в състояние да реши проблема с Русия. Нито едно правителство не е в състояние да гарантира банковата система. Всички излизат със сходни програми. От това може да се заключи, че става въпрос за перманентна криза на управлението, а не за криза на това или онова правителство. Тоест за постоянна криза в управляемостта на страната. Оттук вече нивото на анализ може да се издигне до идеята за слаба държава въобще.

Георги Ганев: В България - казвам го само от икономическа гледна точка - през тези седем години държавата е загубила монопола си върху насилието.

"Култура": Насилието икономически проблем ли е?

Георги Ганев: Ами в новата институционална школа това е един от основните проблеми. Държавата създава рамка от правила, институционална рамка; обаче въпросът е, че под нея се създават още сто рамки; и в момента, в който тя не може просто да избие другите, за да наложи своята рамка, тази нейна рамка става ирелевантна. Точно това се оказва проблемът в България. Защото (пак чрез икономически анализ) може да се покаже, че оптималният обхват на една институционална рамка, когато насилието е загубило монопола си, се намалява значително. И затова изведнъж се появяват местните "босове", Роковци и т.н; толкова им е периметърът, местен, защото само върху толкова пространство може да се упражнява насилие. Същото раздробяване е било и в средновековието, защото то между другото дава възможност да се упражнява насилие върху определена територия, да наложиш своя рамка.

"Култура": Но именно в икономиката има приватизация, тоест там държавата сама търси начини да се освободи от себе си...

Георги Ганев: Но това е само на едно ниво. Чисто имуществените права се променят, но държавата трябва да наложи институционалната рамка, правилата, по които ще оперират тези независими икономически агенти. Ако тя не може да направи това, може да си приватизира колкото си иска, а цените ще продължават да се качват, българската икономика ще продължи да бъде монополна и т.н. И точно в икономическия смисъл е безкрайно страшно, когато всеки може да си упражнява насилие безнаказано.

Иван Кръстев: Един пример със зеленчуковия пазар. Там държавата залага на конкурентността, тя прехвърля част от своите права върху този пазар. Обаче внезапно идва някой и диктува: "Толкова лева струват доматите!" - това е чисто насилствен акт. Оказва се, че приемаме неговите правила, а не правилата на държавата; това, което държавата иска, вече няма значение - ето класическа слаба държава.

Георги Ганев: Един човек може да управлява един пазар, защото няма да му стигне сила да се наложи на пет пазара из цяла София. Т. нар. босове не могат да обхванат всичко, защото при тяхната технология ефективният обхват на насилието е по-малък.

"Култура": И как се решава този проблем икономически?

Георги Ганев: Ако някой знаеше... Той е не толкова в естеството на самите правила, а в тяхното прилагане. Ако някой започне да рекетира, трябва да можеш да го вкараш в затвора, при това последователно, всеки път. Това са проблеми, които трябва да реши държавата. Често разсъждаваме с приятели - чисто спекулативно, разбира се, без каквито и да било данни - че в България, дори само да започнат да прилагат правилата (колкото и да са несъвършени в момента), но да ги прилагат наистина, ще имаме растеж от поне 5-6-7 процента годишно в следващите 15 години.

"Култура": И след като казвате, че проблемът няма решение...

Георги Ганев: На теория няма, но много държави, където го е имало този проблем, са успявали да го решат. През 20-те години (това е в сферата на анекдотите, въпреки че, общо взето, историята си е факт) пазарът на ценни книжа в Щатите е бил безкрайно корумпиран и престъпен. Когато идва Рузвелт на власт, той се заема да реши този проблем, защото съзнава важността на капиталовия пазар. Решава го по следния начин - взима най-голямата лисица, един от ирландската мафия, и му казва: каквото искаш - санове, чинове, всичко - получаваш; обаче искам да ми издушиш останалите. И той ги издушава. Този човек се казва Джоузеф Кенеди и съвпадението в имената никак не е случайно.

"Култура": Вие въобще не приемате хипотезата, че може да се стигне до налагане на власт от страна на две или даже на една икономическа групировка?

Георги Ганев: Не, защото това би било вариант на вътрешна диктатура, каквато, общо взето, политическата система изключва.

Иван Кръстев: Наистина единственото нещо, по което има абсолютно мнозинство в България, е, че населението иска да има избори. Дори тези, които искат диктатор, искат да си го изберат. Тук има много висока степен на консенсус.

"Култура": Говорили сме си и преди за мястото на експертното мислене в нашата държава и за отношенията му с властта. Изглежда, че тя е много по-склонна да го да изслуша, ако говори за утре, но по отношение на днес диалогът си остава труден.

Стефан Попов: Макар сценариите да са за десет-петнайсет години напред, препоръките към управлението визират кратки периоди. Те могат да бъдат прилагани или игнорирани непосредствено, веднага.

"Култура": Въпросът е, че властта едва ли ще се взре в съвет за настоящия момент... Една от основните болести на демокрацията въобще е, че политикът не може да вземе дългосрочно решение и да го проведе.

Иван Кръстев: В някакъв смисъл от гледна точка на отношението експерти - власт този проект има според мен важно значение, защото за първи път експертът, добър или лош, се явява като институционален текст; и второ, този текст е опосредстван в чисто политически план, защото той не е хрумване на този експерт или поръчка на онзи политик. По някакъв начин ООН реабилитира независимата експертиза...

"Култура": До там искахме да го докараме, ООН в борба с властта...

Стефан Попов: Ако от всичко това в политическите среди възникне смяна на мисленето за този мистериозен феномен, наречен "сигурност", ако бъде разработена по-отворена и по-модерна концепция за сигурност, това би било добър резултат. Аз мисля, че нашият текст е достатъчно убедителен и солидно обоснован, за да провокира най-малкото замисляне по този проблем. Страната се нуждае от нова концепция за сигурност.

"Култура": А шестият сценарий? Ако въз основа на тези сценарии се случи това, че се изработи една адекватна на времето доктрина за национална сигурност, това най-после ще бъде положителен сценарий, така ли?

Стефан Попов: Това би било положително следствие от този анализ, но няма нищо общо с конкретните сценарии.

"Култура": Но ако това не се случи, какво ще се случи?

19 септември 1997 г.