Христо Градечлиев - художник на "Култура" от много години. От толкова много, че вече се причислявам към онези гости, които се заседяват повече от приличното. Още в края на 50-те години ме викаха сегиз-тогиз в редакцията. Тя беше на "Славейков". Тогава във вестника нямаше много за четене и аз, като чукчи, преди да го зачета, прорисувах в "Култура". Докато един ден, не помня кога беше, станах постоянен гост. Та до днес. Казвам гост, защото в една редакция художникът е винаги гост, даже и когато пишещите са му събратя. И е длъжен да се държи прилично. Ако съм докачил някои от многото главни редактори (що главни редактори смених!), нека да ми простят. Поне живите.

Те често клатеха пръст: "Народна култура" е рожба на ..." и напомняха за строгостта на родителите, но рожбата си остана трудно дете. Опако. И глезено, и гълчано, и заядливо, и награждавано, и замервано с решения, и пак награждавано, и спирано. Накрая осиротя. И макар че вече е хранениче, пак успя да отпечати двехилядния си брой.

Напук!