Аз съм Никола Вандов и пред името ми в карето от три години пише "Отг. секретар". Това, както най-често се случва у нас, не е цялата истина. Онова, което за мен е по-важно, не се чете: фактически съм и театрален редактор на вестника.

Първия си текст в "Народна култура" публикувах в брой 1322, а дойдох да работя в "Култура", когато се правеше брой 1733.

В брой 1870 излезе мой кратичък текст, който вече две години не ми дава мира. През тези тягостни години разбрах, че отново всичко се отлага и онази паметна (за мен, разбира се) публикация изразява само моя поредна илюзия. Очевидно подцених мрачните демони, обитаващи душите ни. Смятах, че радостта от освободената чувственост и рационалност е заразителна и продуктивна. Че новите текстове ще аргументират до безспорност настъпилата радикална смяна на поколенията в нашата театрална критика. От няколко години страшно ми липсват текстовете, взискателността и морала, цялостното действено присъствие на тези, от които всичко започна - Владислав Тодоров и Буряна Захариева.

Дано от отломъците на текстовете ни след време се видят ако не усилията ни, то поне ускорените сбогувания с поредните илюзии.

Дано на колегите, които правят брой 3000 на "Култура", не се налага цялата им енергия да изтича в шума на пясъка, във врявата на гордостите, в суетнята на салиеризма ни. Дано по-съсредоточено от нас се вслушват в звуците, прошепвани от вечното движение на театралните сфери.

Никола Вандов