Аз съм Маргарита Гочева. Отговарям за образованието и информацията във вестника. Ласкае ме "едно" признание, че когато "гоним някои трудни" хора, за да си "признаят" това или онова, репортерът в мен няма провали.

Исках много и бях приета в Юридическия факултут на Софийския университет. Докато ползвах полагаеми се облаги за отглеждане на двама представители на сегашната младеж, се заговори, че за юристите няма бъдеще!

Социализмът според някои идеолози беше толкова "узрял", че за грешниците "почвата ще намалява до тотално изчезване".

Какво щях да правя без необходимите грешници? Смених специалността си, за което баща ми така и не ми прости.

От април 1976 г., когато започнах работа във вестник "Народна култура", колкото и да звучи банално, едно от най-важните измерения на живота ми стана ежеседмичното подготвяне за печат на всеки пореден брой на вестника - новия брой в четвъртък, после в петък, - вълнение дали ще има в него незабелязана грешка - събота, неделя - за семейството - понеделник, вторник,...- петък - новия брой!!! - събота, неделя - семейството и т. н.

Така вече станах един от първите читатели на близо 1100 броя! Какво ли не се изписа в тях! Кого ли не похвалихме и отрекохме, кой ли не ни похвали и порица, кой ли не поиска да свали действащия "непослушен" главен редактор?...

И преди и сега - все има недоволни сред всесилните, които протягат ръка към "кранчето" на "Култура". Дано не го стигнат!