Аз съм Симона Мирчева. Също така съм и Симона Янкова.

От една страна съм филолог, но от друга съм журналист. Мястото ми в карето на вестника точно фиксира това биографично противоречие, актуално и до днес, благодарение на моя голям късмет да работя винаги в издания, които са наопаки на останалите: списание "София", вестник "1000 дни" и вестник "Култура".

Работата ми като редактор е да изтръгвам чужди текстове. Изглежда лесно на пръв поглед. Има автори, които сами тичат насам с текстове в ръце. Но има и други, от които се подава само ъгълче на текст. Понякога дори авторът не подозира, че му стърчи текстът. Но моето ястребово редакторско око веднага забелязва тази потенциална възможност. Когато видя някой, по всяка вероятност хубав текст, да се подава с крайчец от автора си, бързам да го взема. Колкото повече външни автори, толкова по-добре за вестника. Имам различни техники за издърпване на текстове, но ги прилагам според случая и много внимавам, да не би да стресна нещо автора. Защото, ако го стресна, текстът може да се скъса през средата, или пък просто от много дърпане напред-назад да вземе да стане един тъп текст. Когато се случи текстът да не излезе кой знае какво, започвам да съжалявам, че не съм го написала сама, вместо да си губя времето да го изтръгвам от някой друг. Изобщо - да пиша или да карам другите да пишат, това е въпросът. Редакторът обикновено взима връх над автора у мен. Но когато текстът, издърпан с толкова труд, се окаже страхотен, тогава ликуването ми е двойно. Изпадам в едно много особено състояние на духовна щедрост, съвсем различно от авторското себелюбие и суета. Трябва да го изпитате, за да разберете какво имам предвид.