The Zipper of the Fucking World тръгва от опита хаосът да получи сценична форма. Това звучи почти като противоречие. В момента, в който дадеш форма на хаоса, не го ли унищожаваш?
Фантазирам си понякога: какво би станало със западноевропейската култура, ако творбите на древногръцките философи предсократици бяха достигнали до нас в пълния си обем, а не само откъслечно?
През 1951 г. Михаил Петков, едва 20-годишен, е осъден на 12 години строг тъмничен затвор от комунистическия режим. Прекарва девет години в затвори и лагери. След промените през 1989 г. е сред основателите на Съюза на демократичните сили, заместник-председател на Българската социалдемократическа партия, депутат в Седмото Велико народно събрание, а впоследствие дипломат. Неговите спомени са свидетелство за съдбата на един човек и за години от българската история, които продължават да изискват памет. Откъс от изданието на „Рива“.
Фантазирам си понякога: какво би станало със западноевропейската култура, ако творбите на древногръцките философи предсократици бяха достигнали до нас в пълния си обем, а не само откъслечно?
Във „Всичко, което се случва“ Теодора Димова с истинско майсторство ни изправя пред „процес на съвестта“, препращащ към „Процесът“ на Кафка. Защото, подобно на Йозеф К., и нейният герой иска да разбере защо се е озовал на историческата „магистрала на насилието“.