Архитектура и политика
За Пекинския национален стадион, проектиран от Жак Херцог и Пиер дьо Мьорон и завършен през 2008 г., се заговори покрай зимните олимпийски игри. Защо архитектурното дуо от Базел не страни от авторитарни режими – с Жак Херцог разговаря Забине фон Фишер от „Нойе Цюрхер Цайтунг“
Господин Херцог, интересувате ли се от политика?
Архитектурата винаги е свързана с политиката. За разлика от художника, който може да впише работата си в политическа среда, но не е длъжен, архитектът създава места, засягащи и други хора. Затова архитектурата подлежи непрекъснато на политически дебати.
Следователно тя е, на първо място, публично дело?
Не можеш да я затвориш в частната си градина, тя засяга и съседите, квартала, града, страната. През последните четиридесет години Пиер и аз проиграхме всичко: започнахме с малки проекти, а впоследствие, с увеличаването на известността на фирмата ни, работехме върху все по-големи проекти, в които участваха и нашите по-млади партньори. С тях също сме в постоянен диалог за политическите измерения на проектите ни.
Има ли значение дали работите в авторитарна, или в демократична държава?
Изпълнението на един проект протича най-добре, когато клиентът е силен партньор с ясна йерархия. Държавни организации и управления на строителната дейност се задъхват, ако не избират и не сменят хората си със същата педантичност, с която го правят частниците и държавите с авторитарни структури. Ала освен техническата страна има и съдържателни теми, които искаме да насърчим с нашата архитектура. Разчитаме на диалог – с поръчителя, но също и с медиите, и хората на улицата. Често има критика, съпротива, забавяне на сроковете. Ние на Запад – особено в Швейцария – отдавна сме свикнали с това. Никога не сме имали чувството, че правим компромиси или че трябва да следваме идеологическите възгледи на някой инвеститор.
Казвали сте, че в една авторитарно организирана страна е по-просто да се реализират сгради като Националния стадион в Пекин, за разлика от държави, които винаги търсят компромиси.
Говоря за едно чисто административно и организационно равнище. В това отношение ние имаме по-добър опит на Изток, отколкото в Европа. Ала тук диалогът често е по-добър. Особено в частния сектор: в лицето на Ricola, Helvetia, Novartis и Roche винаги сме имали силни партньори. С Roche сме на път да създадем цял кампус в Базел и процесът върви добре: като време, разходи, качество. С нашите проекти искаме да подобрим дадено място, да стане то по-достъпно, по-зелено. Не само в проектите ни на Запад, но и в Китай и Русия.
Небостъргачите на Roche са оспорвани. Не мислите ли, че предизвикахте гражданите на Базел с този проект?
Кулите на Roche със своята височина и разположение в центъра на града въведоха едно ново градоустройствено измерение. Ясно е, че това провокира различни реакции и дискусии. Днес срещам повече одобрение от хората. Кулите и целият кампус са част от новата градска идентичност. Към тях ще има много зеленина – по брега на Рейн и по Grenzacherstrasse, където ще има нов арт булевард.
А каква принадена стойност носи Националният стадион в Пекин за града?
В архитектурен план той продължава да въздейства освежаващо и вдъхновяващо. Функционира като общодостъпен парк, място за контакти, събирания… Много пъти сме ходили там. Преди няколко години заедно с Ай Вейвей (художник дисидент от Китай, б.р.). Хареса ни това, което видяхме. Така си представяхме още в началото нашия принос: искахме да създадем отворено пространство за всички, атрактивна архитектура, която да привлича хората. Птичето гнездо в настоящия си вид и функция не се отъждествява с представа за изкуство и архитектура, повлияна от идеологията.
Още при откриването художникът Ай Вейвей се дистанцира от проекта. Все така несломим ли е вашият ентусиазъм, както преди 14 години?
Вейвей никога не се е дистанцирал от проекта. Не желаеше да се показва там, защото като художник и активист беше срещу режима. Отсъствието му на откриването през 2008 г. беше важно изявление. Би било смешно, ако архитектите от неутрална Швейцария се дистанцират от своето произведение, за да покажат, че са срещу политиката на Китай.
Вие отново строите в Китай?
Продължаваме да проектираме и да строим в Китай. И за частни организации. За Hongkong Jockey Club построихме Tai Kwun Museum (Център за културно наследство и изкуства – б.р.) в бившия комплекс на Централното полицейско управление, а сега строим хиподрум за конни надбягвания в Гуанджоу. В Ханджоу проектираме Музея на Великия канал. Тази поръчка – както и Националният стадион – е за държавна фирма. Великият канал е най-дългият изкуствен воден път в света, който свързва Северен Китай с плодородния юг. Той е на повече от хиляда години и днес е световно културно наследство. Един от онези инфраструктурни проекти, разкриващи непонятните измерения и култура на тази страна. Музеят разказва историята на този канал.
За Националния стадион бяхте казали, че е символ на китайската висока култура, подобно на Забранения град и Великата стена. Нуждаем ли се от такива символи?
Не съм толкова дързък да сравнявам нашите проекти с тези иконични исторически постройки. Исках да подчертая значението на знаковите проекти за идентичността на градовете. Ние имахме възможността да създадем няколко – Тейт Модърн в Лондон, Триъгълника в Париж (нереализиран все още небостъргач, б.р.), Филхармонията на Елба (в Хамбург) и Националния стадион в Пекин. Обръщането към иконичното започна с международните архитектурни дебати през 90-те години. Съзнанието за кризите на тази планета вече стигна до архитектурата и градоустройството: изчерпващите се ресурси, въглеродният отпечатък, енергията. Това ще промени напълно градовете ни. Бихме могли да кажем: днес иконичен е целият град – неговите зелени квартали, отвореността за всички, достъпността и красотата му.
При какви обстоятелства бихте отказали да проектирате една сграда?
Ние проектираме и строим само в страни, с които Швейцария поддържа икономически и дипломатически отношения. И както казах, само когато имаме възможност да изразим нашите убеждения относно архитектурата и градоустройството също толкова свободно, колкото и тук.
Други международно признати архитекти не желаят да строят в Китай. Нямате ли морални скрупули?
Почти всички се стремяха към големите проекти за музеи и спортни съоръжения, истинска златна треска. Тогава имаше много алчност, днес има много лицемерие. Тенденциозно се казва, че Китай иска да ангажира собствени архитекти. Това ще се превърне в реалност по-бързо, отколкото си мислим. И днес архитектурната сцена в Китай е много интересна. Въпросът дали ние, западните архитекти, трябва да строим за чужда държава, за да може тя да се представи в по-добра светлина, е по-скоро смешен – аз го намирам за арогантен.
Това е въпрос за характера на вашия ангажимент.
С Пиер желаем архитектурата да допринесе за обществото и за начина, по който живеем. Дали това ще се случи, или не – не определяме ние. Ала не приемам, че не трябва да проектираме за Китай, когато целият свят търгува с него.
Знае се, че красивото ви интересува.
Кого не интересува? Но няма рецепта как се постига красотата. Не и в архитектурата. При успех въздействието ѝ върху хората е изненадващо, макар те да не мислят и усещат по един и същи начин. Красотата привлича хората, очарова ги. Красотата е еротична и може би точно заради това има и политическо влияние.
Националният стадион е огромен. Как влияе той?
Да, той е много голям, но не въздейства заплашително като други големи сгради. Решетъчната структура внушава прозрачност и отвореност, не само мощ. Затова и го наричат Птиче гнездо – той е като съд за всички. Във вътрешността, както и в Тейт Модърн, има ниши с малки размери и пейки, където можеш да се почувстваш на сигурно място… Внимателно сме разглеждали сгради от времето на Хитлер, както и сталинисткото строителство в Москва и ГДР. При тях заплахата, която кара хората да изглеждат малки и незначителни, може да се проследи като съзнателна стратегия. Всички те не са лоша архитектура, ала идеологически са насочени срещу хората. Аз лично много съм научил, разглеждайки тези сгради. Затова зная колко е трудно да се постигне обратното. Да задържиш хората в големите измерения на един град е много по-трудно, отколкото да ги отблъснеш и сплашиш.
Със съкращения
Превод от немски Людмила Димова
Коментари
За да добавите коментар трябва да се логнете тук