Култура / Брой 4 (2987), Април 2022

„Термопилите в момента са в Украйна, а героизмът на Украйна вдъхновява и сплотява“

Пред лицето на глупавата и кървава агресия на Путинова Русия срещу Украйна Европа днес напомня на онези гръцки градове в античния свят, които единствено нашествието на огромната персийска войска е могло да сплоти, за да осъзнаят факта, че изповядват едни и същи ценности и идеали; да осъзнаят, че са част от споделен свят. Тази прекомерна, застрашаваща и привидно непобедима сила е била единственото нещо, способно да обедини Атина и Спарта, които дотогава са били люти съперници, и да ги постави под съвместно командване заради общото им желание да се борят за свободата си. От този момент войната между робството и свободата се е повтаряла безброй пъти през вековете като вечен архетип на човешкото състояние.

Всъщност в основата си това не е военен конфликт на бойното поле, а вечен вътрешен сблъсък у всекиго от нас.

Когато неравенството на силите е толкова отчайващо, възникват предпоставки за героизъм, една от най-редките и ценни черти на човечеството. Съвременният свят поради прагматизма си има склонността да отрича или да се надсмива на саможертвения дух в живота ни, на вдъхновението в изкуството, на идеализма като начин на съществуване; и все пак не минава нито ден, нито пък има човешка ситуация, в която да не видим как хора като нас проявяват невероятно себеотрицание и широта на погледа. Това е ясното лице, правата част от „кривото дърво на човечеството“, за което говори Имануел Кант. Тази права част наистина съществува във всекидневния ни живот, в малките и в големите неща, но най-вече в решаващите за човечеството моменти, какъвто е и настоящият момент. Битката при Термопилите днес ни се струва красив разказ, но той е бил истински и се е повтарял в хода на историята, когато е ставало ясно, че бруталната сила на огромни войски може да бъде унищожена от човешката воля за свобода.

Днес Путин, противно на желанието си, обединява Европа и целия свят много повече от всеки друг икономически, социален и културен фактор. Термопилите сега се намират в Украйна, а героизмът на Украйна вдъхновява и сплотява. Днес, след обсадата на Киев, виждаме през призмата на историята как неколцина спартански воини устояват срещу безбройната армия от роби. Защото Путиновата империя – която не трябва да се отъждествява с руския народ, който е поробен първи – е империя на робството, налагано с груба сила; така е било и в бившия Съветски съюз, от който Путин произхожда и иска да види възстановен.

Когато Термопилите падат, всички негови защитници са били избити, но без тази битка нямаше да ги има Саламин, Маратон или Платея, където волята за свобода, човешки инстинкт, по-силен от оцеляването, води до разгрома на персийския колос. Киев също може да падне и Украйна може да бъде завладяна, но това вече е без значение, защото Зеленски и неговите бойци безвъзвратно са влезли в златния хоризонт на мита. В този момент те са героите на човечеството и тиранинът, дори да ги смаже, не може да направи нищо срещу тях. Като обедини света срещу себе си и като провокира емоционалната съпротива на Украйна, Путин вече загуби войната.

Историята не е книга или учебник, а непрекъснато и едновременно сливане на милиони човешки животи. Тя не съществува само в миналото, а именно в моменти като този. Войната на Путин обаче е невиждана в историята, тъй като за първи път след добре познатите ни сражения можем да видим треперещ пръст, който се насочва към бутона на Апокалипсиса. Един-едничък човек, изгубен сред халюцинациите си, днес може окончателно да унищожи любовта, творчеството, състраданието, солидарността, щастието, съзерцанието, усмивката, майчинството, любопитството, интелигентността и много други аспекти на необикновеното същество, наречено човек. Войната на Путин сега не е срещу Украйна, а срещу всеки от нас.

Статията е писана специално за в. ABC

Превод от испански Диана Върголомова