Култура / Брой 4 (2987), Април 2022

Започна военният пуч. Генералите са на власт. Президентът е в далечен бункер. Въпросът е кой държи копчето. Всичко е като през 1991 г.: спряха „Эхо Москвы“ и някои видеопрограми, новото е, че извършват масови арести – през последните дни в Москва бяха затворени над 6000 души. Само дето танковете влязоха не по „Моховая“, а в суверенна Украйна.

Завърна се съветскостта: на живеещите в Русия е забранено да пътуват в Европа. Защото нямаме собствени самолети, а чуждите отлетяха светкавично при чуждестранните си собственици. Бойкот. Останаха само военните: бомбардировачи и десантни.

***

Ето защо бе приет законът, забраняващ осиновяването на руски сираци в чужбина! Те бяха оставени по сиропиталищата, откъдето, между другото, персоналът си тръгва ежедневно със здраво натъпкани торби. Сега ги извикаха в армията, тях, децата от домовете, израснали на хляб и вода, изпратиха ги да воюват в Украйна.

А там украинските войници се чудят защо руснаците, отстъпвайки, не прибират труповете си, но ги оставят на бойното поле! Тоест дори при позорната афганистанска война имаше „Товар 200“. Тогава изпращаха нашите загинали в родината, за да бъдат погребани. А тук – защо да си губим времето и парите, такава е позицията на тия агресори, нека Украйна погребе телата на сираците.

P.S. Тази срамна война и нападението срещу Украйна въплъщават мечтите на Лубянка. Мечтите за Съветския съюз. Йосиф Висарионович Путин е тук, атомната бомба е тук, макар и ръждясала заради дългия престой в бетонните кладенци.

***

Ние живеем тук. Аз обичам семейството си, родината си, руския език, моите читатели и зрители, прекланям се пред нашите творци – писатели, художници, музиканти, учени, актьори и режисьори, пред нашите стари и млади лекари, учители, строители, пред честните хора. Простете, ако съм забравила да спомена някого.

Призовавам всички да се вдигнат и да осъдят президента – макар и само в интернет!

Така ще осъдите и онези генерали, които, неизвестно защо, сметнаха за свое право да нахлуят в Украйна с оръжие.

И защо? Просто защото Йосиф Висарионович Путин, възрастен и самотен мъж, се възбужда от атомното копче. И така най-накрая ще се прослави като силен вожд. Предполагам. А иначе какво, живее си, скоро ще стане на 70, а няма на какво да се порадва. Свири на пиано пред всички, с два пръста – не става. Летя като жерав, нищо особено!

Вярно, нашият Крим не го уреди той, а счетоводството на „Морфлот“: наближаваше крайният срок за плащане на наема за военноморската база в Крим, а на счетоводителите хич не им се искаше. Помолиха граничарите да пообиколят Крим и да организират плебисцит. В зелена униформа. И ура.

А хората в страната обедняват. Икономиката страда. Ето, почти нямаме свои самолети. Летим на чужди. Какво се случи след превземането на украински територии от нашите войски? Ето какво – чуждите държави изтеглиха своите самолети и сега нямаме с какво да летим. Може би с китайски, със севернокорейски? А и няма къде: вече не приемат нашите граждани почти никъде в света, започват да ги гонят отвсякъде.

Аз съм писателка, драматург, лауреат на 12 литературни и театрални награди, отказах Държавната награда, защото трябваше да ми я връчи Йосиф Висарионович Путин.

На 83 години съм. Моята професия е да показвам на читателите и зрителите причините и следствията. За да разберат всичко във всеки сюжет. Какво се случва и как завършва.

А може би – в този конкретен случай – ще завърши в съда.

Съд над мен. Аз съм готова.

Веднъж вече ме обвиниха за обида на президента, извикаха ме в съда и ми обещаха да ме вкарат в затвора от 2 до 5 години. Вместо това свалиха президента.

Публикуваните фрагменти са от личния блог на Людмила Петрушевска

Превод от руски Димитрина Чернева