Култура / Брой 4 (2987), Април 2022

В конфликта с Русия все по-често се употребява думата „финландизация“. Тя би означавала залеза на Европа

Когато през 70-те години шведската телевизия излъчва филм по повестта на Александър Солженицин „Един ден на Иван Денисович“, Финландия изключва предавателя на Оландските острови. Финландската комисия по цензурата забранява филма, който разказва за съветските наказателни лагери.

Същото се случва и с документалния роман на Солженицин „Архипелаг ГУЛаг“. Президентът Урхо Кеконен и министър-председателят Калеви Сорса осуетяват неговото излизане, а финландското издателство на нобеловия лауреат се огъва пред натиска. Ала преводачът Еса Адриан избира да заобиколи решението и изпраща превода си в Швеция, където е публикувана първата му част. Разпространението на книгата във Финландия е трудно, тя няма достъп до книжарниците и библиотеките.

Няколко години по-късно моята майка естонка се омъжва във Финландия и аз съм родена в страна, която, от една страна, е запазила своята самостоятелност, но от друга, „финландизацията“ оказва въздействие върху всичко. Възникналото в Западна Германия понятие означава подчиняване на волята на една силна съседна страна. Желязната хватка на Съветския съюз държеше Финландия по-здраво от която и да е друга западна държава. Това слагаше траен отпечатък не само върху външната политика, но и върху отбраната на страната, икономиката, медиите, изкуството и науката. Ако човек искаше да има успешна кариера, не беше желателно да се занимава с катастрофалното икономическо положение в СССР и трябваше да избягва теми, смятани за антисъветски. Когато финландското митническо управление забелязва, че съветската риба тон съдържа три пъти повече живак от допустимото, експертът, който е препоръчал да се забрани продажбата, е критикуван, защото бил интерпретирал стойностите „твърде теоретично“. А финландските морски власти променят наредбите си, когато „Тебойл“, компания, притежавана от СССР, пуска в продажба лодки, неиздържали проверките за надеждност.

В моите учебници пишеше, че Естония доброволно се е присъединила към щастливото съветско семейство. Скритата причина бе договорът между Съветския съюз и Финландия от 1948 г. за приятелство, сътрудничество и взаимопомощ, а финландските училищни власти, които контролираха учебниците, се придържаха към него. И докато проблемите на Съединените щати намираха място в учебниците по география, то по отношение на СССР не се използваха никакви негативни определения. Там всичко беше прекрасно и могъщо, а нашата търговия с клиринговите си договори – „единствено по рода си източно чудо“. В действителност една четвърт от финландския износ отиваше на Запад, докато на съседа от Изток фактически се гарантираше безплатен кредит.

Най-категорична прослава СССР получава в културната сфера. Тайстоистите – лявото радикално движение, което идеализира безрезервно СССР, заемат водеща позиция. Актьорите, които не пеят в един глас с червения хор, вече не получават роли. А за 100-годишнината от рождението на Ленин във Финландия се организират хиляди мероприятия.

От естонска гледна точка това е трудно разбираемо, защото живеещият под съветска окупация малък народ няма никаква друга възможност, освен да следва законите на диктатурата. Финландия, обратно, беше независима западна демокрация, в която гражданите избираха своите ръководители на свободни избори. А финландизацията не се нуждаеше дори от закони: всяка акция, насочена срещу духа на съветската дружба, се проваляше даже и без официална цензура или наказания. Консенсусът беше здрав, оневиняването на СССР – национална традиция. За естонците реалността изглеждаше другояче: на дневен ред бяха депортации, наказателни лагери, нарушаване на човешките права. Финландците изобщо не се интересуваха, че от гоненията на Сталин са загинали толкова техни сънародници, колкото и в руско-финландската война от 1939/1940 г.

През 2020 г. финландският икономически форум EVA поръча изследване на ценностите и нагласите – резултатите са изненадващи: по-възрастните поколения като цяло са по-положително настроени към Русия, отколкото по-младите. Границата е около 45 години. По-възрастните са израснали във времето на активна „финландизация“. Тя слага отпечатък върху историческата памет, националната идентичност и езиковата употреба. С езика се променя и начинът на мислене. Финландия беше лаборатория на СССР за много психологически операции, а от гледна точка на източния съсед – тя беше успешен пример. Нашата държава, която функционираше като демокрация, беше доказателство за това, че СССР е способен на мирно съвместно съществуване със своите съседи. Симпатичната витрина, наречена Финландия, можеше да подлъже страничните наблюдатели да повярват, че тази практика е удовлетворяваща алтернатива. На нас ни беше позволено да гледаме американски телевизионни сериали, които се консумираха с необикновен плам, и пътувахме свободно в западните страни. Едновременно бяхме озападнявани и финландизирани, което с охота се възхваляваше: да, финландският народ наистина знае какво се случва в СССР. Всъщност само малка част от населението пътуваше през границата на изток. Там финландците можеха да видят единствено това, което беше целесъобразно от пропагандна гледна точка. И така те израстваха с твърда вяра в съветската литургия…

Когато преди известно време руската агресия започна да ескалира, на мен ми стана ясно, че Украйна очевидно трябва да се „финландизира“ – въпреки че това ще навреди на интеграцията ѝ в западния свят и ще върне страната в миналото. Тогава ще се приключи с плурализма на украинските медии и в съзвучие с руската пропаганда войната на Русия в Донбас ще трябва да се нарича публично само гражданска война.

След разпадането на СССР Финландия излезе от договора за приятелство, сътрудничество и взаимопомощ. Ала много по-трудно беше да се освободим от утвърдените навици. Подсъзнанието бързо се научава да избягва исторически неподходящи формулировки и веднъж овладян, езикът не се променя без съзнателно решение.

Балтийските държави преминаха през тази езикова промяна през 1990 г. Те най-после можеха да нарекат съветската окупация с истинското ѝ име. Във Финландия процесът протече по-бавно. След като Русия окупира Крим, нашият министър на отбраната Карл Хаглунд бе смъмрен публично, защото заедно със своите колеги от северните държави е подписал текст, в който Русия се определя като агресор. Не знаем дали Финландия ще стане член на НАТО, ако Русия не ни даде ясно да разберем колко неприятно за нея е това наше членство. Финландия е така устроена, че винаги ще отстъпи, ако Русия изръмжи…

Тъй като „финландизацията“ е пример за успех от гледна точка на СССР, близко до ума е, че Русия ще поиска да повтори нейните уроци. От гледна точка на Русия „финландизацията“ би била идеална за цяла Европа, не само за Украйна. Този стремеж се проявява в безбройните опити на Русия да оказва влияние извън своите граници. Методите са известни: манипулиране на умовете и на езика, употреба на тоягата или моркова, заплаха да се действа със сила.

Тъй като Европа рядко отговаря с решителност на руската намеса, имаме всички основания да си представим как би изглеждала една финландизирана Европа или един финландизиран Север. Сценарият е обезсърчаващ: основните ценности на Европейския съюз ще се превърнат по-скоро във виц, а управляващите ще извличат печалби, щом се поставят в услуга на интересите на Москва. Ние все така ще караме западни коли и ще можем да пътуваме, нищо няма да се промени в нашия стандарт на живот. Ала вече няма да имаме свобода на словото и нашите медии ще публикуват прессъобщенията на Русия. След няколко поколения нашите наследници ще се присмиват на мисълта, че Русия нарушава правата на човека, а онези, които се жалват, ще бъдат заклеймявани като размирници, страдащи от мания за преследване. За водача на опозицията Алексей Навални ще си спомнят като за терорист от типа на Осама бин Ладен. А Украйна? Тя ще бъде естествена част от Русия, както и останалата Източна Европа, балтийците вероятно сами ще са си виновни за някаква нова война, въпреки че предполагаемите „расисти“ или „фашисти“ ще се стараят да припишат отговорността за нея на Русия… Какво би останало тогава от Европа освен една обвивка?

В. Zeit, със съкращение

Превод от немски Людмила Димова