Култура / Брой 6 (2989), Юни 2022

Повече от наложително е както Националният филмов център, така и Българската националната телевизия да подготвят отделни сесии за биографични (мемориални) филми за конкретни фигури от нашата по-близка и далечна история

Големият чилийски документалист Патрисио Гусман казва, че „страна без документални филми е като семейство без семеен фотоалбум“. Ако разгледате програмата или каталога на някой документален фестивал от последните години като тазгодишното издание на „Златен ритон“ („Гладиатор“, „Малката маркиза“, „Гео Милев в лабиринта на времето“, „Авантюристът“ и др.) или Master of Art („Чърчил и филмовият магнат“, „Брус Мау“, „Кърт Вонегът – неподвластен на времето“ и др.), дори с бегъл поглед прави впечатление силното присъствие на биографични филми, посветени на конкретни личности. На какво се дължи това и какво провокира и мотивира авторите да изберат конкретна личност за обект на своите наблюдения?

Документалният биографичен филм заема значително място в родното кино, както и сред проектите, предложени за финансиране в Националния филмов център и Българската национална телевизия (основни източници за финансиране). Създават се както отделни произведения, така и цикли или поредици, като „Умно село“ например. Често обаче филмите са в полето на телевизионната публицистика, което е и съвсем естествено. Остава усещането, че този жанр в документалистиката се поддава лесно на моделиране и работа, а значимостта на личността, която е обект на филма, може да приглуши неубедителните художествени резултати.

През своята история документалното биографично кино е натрупало богат набор от инструменти и художествени похвати. Темата за биографичните филми рядко е обект на изследователите и изглежда необходимо да има по-цялостно разглеждане на тези произведения.

Основните задачи пред авторите на този жанр филми са няколко: да се ​​идентифицират предпоставките за появата на документални биографични филми; да се определят съществуващите форми на български и чуждестранни документални биографични филми и не на последно място, да се определят структурата и средствата за визуализация при тях.

Сред авторите на телевизионни биографични филми най-популярният подход е изграждането на нелинейна композиция и колективно разказване, което се обяснява с фокуса върху масовата аудитория, необходимостта от привличане и задържане на зрителското внимание. Възможно е да се разграничат групи от филми, които са създадени „за някого“. Особено популярни са т.нар. „юбилейни филми“, посветени на годишнини, както и „мемориалните“ творби, създадени след смъртта и в памет на известни личности. Тези определения не са изведени на преден план, обикновено авторите посочват произведенията си като документални портрети, но наличието на някои специфични характеристики позволяват филмите да се причислят към тази група. Подобни произведения лесно се разпознават в телевизионния поток, тъй като имат редица специфични характеристики. Юбилейните филми се рекламират като подготвени към определена дата, привличайки по този начин вниманието на зрителите. Има произведения, които са създадени като че ли по образец: изказванията на участниците във филма за героя се редуват с архивни снимки и цитати от други филми. Има обаче и филми, чиито автори се опитват да опознаят героя и да покажат неговата универсалност. Мемориалните филми са създадени с цел увековечаване или почитане на паметта на изключителна личност, често те са фокусирани върху размисли и са базирани на лични спомени, истории на колеги и роднини. Производственият процес на тези филми е лесен и бърз и те могат да бъдат създадени за няколко дни (тип „некролози“).

Като цяло се използва стандартен набор от инструменти за създаване на визуална серия от биографични филми: хроника, архивни снимки, документи, интервюта с хора, участващи в живота на героя, както и художествени реконструкции, анимация и компютърна графика. През годините палитрата от изразни средства се разширява и позволява по различни начини да се представят събития от живота на героя, да се пресъздаде атмосферата на описаната епоха. Възможно е обаче те да бъдат и неверни (като замисъл) или неподходящи за конкретния филмов разказ.

Цитатите от филми се включват в биографиите на представители на творчески професии, свързани с киното, както и на писатели (използват се филми, базирани на техните произведения).

Специфична особеност на биографичните телевизионни проекти са и изкуствената драматизация, която се проявява в изграждането на сценария, интонацията на гласа зад кадър, ефектът върху емоциите на публиката, акцентът върху драматични моменти, увеличаването на напрежението, паузите.

Водейки се от афоризма на Оскар Уайлд, че най-добрият начин да пребориш изкушението, е да му се отдадеш напълно, мнозина творци в родното кино се изкушават да отворят календара и да търсят кръгли годишнини на известни или по-малко популярни личности, оставили диря в историята. Това е порочна практика, защото предполага преднамереност и повече приляга на телевизионната публицистика. Често тези филми се доближават като стилистика до образователните и научнопопулярните произведения, понякога са със съмнителна творческа трактовка. Художествената интерпретация на авторите сякаш се губи в стремежа надлежно да се представят всички факти около изследвания обект.

Повече от наложително е както Националният филмов център, така и Българската националната телевизия да подготвят отделни сесии за биографични (мемориални) филми за конкретни фигури от нашата по-близка и далечна история. Това ще даде възможност и време на авторите да подготвят добре своите проекти, както и ще им позволи да не се конкурират с други жанрове на документалистиката.

Творците в документалното кино, които се обръщат към живота на конкретна личност, се стремят разгадаят сложната връзка между отделния субект и историческия процес, отказвайки се да разглеждат своя герой единствено и само като зависим от времето, в което е живял. В основата на биографичния филм би трябвало да е връзката между теченията и силите на историята и харизматичния индивид, който се стреми да ги оформи и овладее.