Култура / Брой 6 (2989), Юни 2022

Начало на честванията положи грандиозната продукция на „Дама Пика“ на Чайковски, първа постановка на творческия тандем Вера Немирова и Павел Балев

Седемдесет и пет години от живота на един оперен театър трудно се обхващат в един текст. Как да разкажеш история, свързана с оперни и оперетни заглавия, балетни представления, симфонични концерти и премиери на мюзикъли? Само кратък преглед на най-важните участници във всички тези продукции ще отнеме десетки страници.

Класическите музикално-сценични изкуства не се радват на всенародна обич и многобройна публика. Всяко от тях обаче има своите верни почитатели, които следят постановките, имат свои любими певци, диригенти, балетисти. Тази вярна публика е едно от условията за дългогодишната славна история на Варненската опера. Другото условие са туристите и великолепният Летен театър, който привлича многобройни зрители от юни до септември. Фестивалът „Опера в Летния театър“ е продължение на спектаклите в зала и логично разширение на годишния календар. Забележително е решението някои от постановките да се подготвят с предпремиерни спектакли в зала, а по-късно да се играят на откритата сцена. Така летният афиш става още по-богат, а времето за подготовка на планираните летни премиери се увеличава. Жанровото разнообразие е друго важно условие за успеха, а в последните години театърът в морската ни столица осъществи много успешни продукции на мюзикъли, които привлякоха и нова, съвсем различна публика.

Началото

Интересът към оперната музика във Варна датира още от 1894 г., когато гостува трупата на Енрико Масини. След това се създават музикалното дружество „Гусла“ на Добри Христов (1899), оперетната дружба на Димитър Младенов (1919), оперната дружба „Лада“ на Пресиян Дюгмеджиев (1920), любителският симфоничен оркестър (1913), Варненската градска опера (1929), Варненската градска филхармония (1935), Симфоничният оркестър при Радио Варна с диригент Саша Попов (1945) и след него Държавният симфоничен оркестър с диригент Руслан Райчев от 1946 г.

Така се стига до създаването на Варненската опера. Тя се учредява на 6 април 1947 г. Дали има място в града? Три години след края на Втората световна война. Какво е наред в държавата, че да тръгне да създава опера! Но в учредителния протокол е записано: „съществуват необходимите условия за изграждането на един оперен колектив – материални условия и кадрови сили“. Това се случва в присъствието на министъра на информацията и изкуствата Димо Казасов, важни представители на държавата, профорганизации и журналисти. Институтът е наречен Варненска народна областна опера. Негов директор е Стефан Николов, главен художествен ръководител – Петър Райчев. Осигурени са петнадесет милиона лева за първия сезон от дванадесет месеца, както следва – от Министерството на информацията и изкуствата и от Камарата на културата пет милиона лева, от Областната дирекция три милиона, от Варненската народна община пет милиона. „Операта да дава своите представления във Варненския народен театър два пъти в седмицата – понеделник и четвъртък, а в останалите градове на Варненска област – по решение на Управителния съвет.“

Впечатляващ е изборът на първото заглавие – „Продадена невеста“ на Бедржих Сметана, представена на сцена на 7 септември 1947 г. Не Верди, Пучини, Вагнер или Бизе – имена, които дори и тогава у нас се познават. Забележителното решение е осъществено с размах. Режисьор е Петър Райчев, диригент Руслан Райчев, диригент на хора Димитър Младенов, художник Асен Попов, балетмайстор Асен Манолов. Главните роли изпълняват Добринка Влахова – Марженка, Светослав Рамаданов – Йеник, Александър Филипов – Вашек, Янка Кючукова – Есмералда, Николай Йорданов – Кецал, Дора Цонева – Людмила, Петър Петров – Крушина, Цветана Николова – Хата, Данаил Апостолов – Миха. Търсенето на новите заглавия продължава и след това. На сцената във Варна са поставени за първи път у нас „Цар и дърводелец“ на Лорцинг, „Така правят всички жени“ на Моцарт, „Ариадна на Наксос“ на Р. Щраус, „Граф Ори“ на Росини, балетът „Спартак“ на Хачатурян, общо над четиридесет заглавия, а днес тази традиция продължава с първи постановки на мюзикъли.

Екипите

Ръководители на театъра след основателя Петър Райчев са диригентите Йоско Йосифов, Влади Анастасов, Борислав Иванов, Драгомир Ненов, Недялко Недялков, Иван Маринов, Иван Филев, Христо Игнатов; оперните певци Събчо Събев, Антон Камбуров и Даниела Димова, която днес ръководи ТМПЦ Варна (Театрално-музикален продуцентски център); режисьорите Христо Попов и Стефан Трифонов; музиковедът Мирчо Мирчев и икономистът Емил Трифонов.

Диригентите, оставили своя творчески плам в историята на операта, трудно могат да бъдат изброени, но след Руслан Райчев трябва да се споменат още няколко, които, без да са ръководители на театъра, работят за всекидневното издигане на нивото на трупата. Това са Емил Главанаков, Константин Илиев, Влади Анастасов, Йордан Дафов, Георги Занев, Христо Христов, Станислав Ушев, както и новите имена Светослав Борисов, Кръстин Настев, Вилиана Вълчева, Стефан Бояджиев. В последните години с Варненската опера активно работят Емил Табаков, Найден Тодоров, Павел Балев и Григор Паликаров.

Стигам до режисьорите, сред които се откроява Николай Николов, който прави десетки заглавия и осъществява първата продукция за новия Летен театър в Морската градина – „Аида“ на Верди, на 30 юли 1957 г. Преди него са Събчо Събев и Драган Мицов, Динко Чомаков и др. Всички наши големи режисьори са поставяли във Варна, но трайно почерка си оставя Кузман Попов, който работи във Варна над 40 години. Днес Сребрина Соколова развива своята творческа инвенция в различни оперни и мюзикълни продукции.

Художниците, белязали сценографията и костюмите с ярките си виждания, са Асен Попов и Владимир Мисин от 1947 г., следвани от Анна Хаджимишева, Мариана Попова, Ангел Атанасов и Лора Маринова, както и много гостуващи творци.

Първият хореограф на Варненската опера е Асен Манолов, който освен балетните платна в оперните постановки поставя и балетни премиери. Първата е на „Шехерезада“ и „Болеро“ през 1948 г. Добавям още Живко Бисеров, Анастас Петров, но възможностите на трупата се разгръщат благодарение на Галина Худа Кули и Стефан Йорданов, които обогатяват балетния репертоар, като представят над 35 нови заглавия. Имената си с балета във Варна свързват още Желка Табакова, Калина Богоева, Петър Луканов, Асен Гаврилов, Маргарита Арнаудова, Боряна Сечанова и др., а днес ръководител е Сергей Бобров.

Какво би бил един оперен театър без стабилна хорова група. Още от началото, положено от Димитър Младенов и Яким Попилиев, хорът на Варненската опера е достоен партньор в грандиозните заглавия. Кръстю Марев, Никола Бочев, Кръстан Мисирков, Елена Пушкова, Малина Хубчева, Любомира Александрова, Стефан Бояджиев работят през годините, а с тях хорът печели престижни награди. Днес той се ръководи от Цветан Крумов.

Солистите

Стигаме до най-трудната част, в която трябва да разкажа за певците – десетки имена. Положеното начало от Петър Райчев, сам световноизвестен тенор, задължава всички останали певци след него. От Варна започва творческата кариера на Никола Николов, Светослав Рамаданов, Александрина Милчева, Маргарита Лилова, Донка Шишманова, Сабин Марков, Денчо Белев, Мари Крикорян. Разбира се, високото ниво на постановките дават певците, трайно свързали творческите си съдби с театъра. Няколко десетилетия Йорданка Тенчева, Лиляна Анастасова, Тинка Сколуфанова, Добринка Табакова, Янка Кючукова, Радко Карбов, Трендафил Казаков, Йордан Чифудов и много други изправят на крака публиката. Любимци на опероманите във Варна са Мария Бохачек, Ваня Кокошарова, Тодор Костов, Михаил Зидаров, Стефан Циганчев. Още поколения певци вграждат имената си в историята на театъра – Арсений Арсов, София Иванова, Даниела Димова, Линка Стоянова, Денка Вълкова, Бойка Василева, Даниела Дякова, Димитринка Райчева. Днес на сцената са новите творци – Ирина Жекова, Силвия Ангелова, Михаела Берова, Илина Михайлова, Мария Павлова, Гео Чобанов, Валерий Георгиев, Свилен Николов, Иво Йорданов, Пламен Димитров, Евгений Станимиров, Деян Вачков и др.

С богатия си репертоар Варненската опера е притегателен център за български и световни звезди, сред тях са Елена Образцова, Владимир Атлантов, Ирина Архипова, Питър Глосоп, Димитър Узунов, Мария Корели, Надя Афеян, Катя Попова, Никола Гюзелев, Надя Афеян, Стоян Попов, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Анна Томова-Синтова и др.

Основен акцент в репертоарната политика е представянето на опери и балети от български композитори. Ето някои от тях, за жалост, потънали в забрава днес: „Паисий Хилендарски“ от Найден Геров, „Албена“, „Юлска нощ“, „Луд гидия“ и „Рицарят“ от Парашкев Хаджиев, „Кокичина“ от Йоско Йосифов, „Под игото“ на Димитър Сагаев, „Българи от старо време“ на Асен Карастоянов, „Игра“ от Димитър Христов и др.

В годините от 1949 до 1956, когато Варна е преименувана на Сталин, операта също се нарича Сталинска опера.

През различни периоди Варненската опера и Варненската филхармония ту са разделяни, ту са събирани в една институция. През 1999 г. е създадено ОФД Варна (Оперно-филхармонично дружество), а от 2010 г. операта, филхармонията и Драматичният театър „Стоян Бъчваров“ са обединени в споменатия ТМПЦ.

Юбилеят

Началото на честванията (с предпремиерни представления на 15 и 16 април) положи грандиозната продукция на „Дама Пика“ на Чайковски, първа постановка на творческия тандем Вера Немирова, режисьорка, и Павел Балев, диригент. Двамата изградиха оперен спектакъл за изпепеляващи страсти, мрачни терзания и затрогващи излияния, преминал на един дъх, създал усещане за въздишка – от болка и любов, ужас и просветление. Дух и действие, слели се в едно. Забележителна равнопоставеност на двете партитури – звукова и визуална. Юлиян Табаков, изявен майстор с цялостната сценична визия, създава пестелива сценография, символизираща ефимерността на разиграващите се страсти, но пък детайлни и стилни костюми. Не бих пропуснала работата на Анна Пампулова по пластичната графика на спектакъла, тъй като всеки жест и движение бяха ярки и запомнящи се. Светлинният дизайн на Даниел Йовков също допринесе за ефектната визия. Хоровите сцени в операта са умело вплетени в музикалното изграждане на интригата. Хормайсторът Цветан Крумов е създал обемен и хомогенен инструмент. Забележителни образи пресъздадоха и солистите Иван Момиров – Герман, Ирина Жекова – Лиза, Бойка Василева и Силвия Ангелова – Графинята, Даниела Дякова и Михаела Берова – Полина, Иво Йорданов и Свилен Николов – Княз Елецки, Венцеслав Анастасов и Пламен Димитров – Граф Томски, и др. Премиерата на „Дама Пика“ ще бъде на 26 юли в рамките на Международния музикален фестивал „Варненско лято“ и програмата „Опера в Летния театър“.

През април беше открита и ретроспективна изложба, която представя моменти от историята на театъра, подготвена от Славяна Иванова и Виолета Тончева.

„Подготвят се още три изложби, представящи развитието на костюма на сцената на Операта – едната е посветена на оперните костюми, другата на тези в мюзикълите. През есента съвместно с Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ ще направим ретроспективна изложба на художничката Лора Маринова. Предвидени са и две любопитни изложби, представящи световноизвестните тенори Емил Иванов с астрофотография и Калуди Калудов с рисунки. В залата са поставени 16 почетни кресла с имената на най-ярките личности от операта и театъра, сред които Петър Райчев, Руслан Райчев, Борислав Иванов, Стоян Бъчваров, Станчо Станчев и др. През новия сезон предстои откриване на скулптурен портрет на Петър Райчев, създаден от Явор Пенев. До края на годината ще излезе и специалното издание – летопис на изтъкнатата историчка Станка Димитрова. Там ще бъде събрана цялата документация за нашия институт“, каза Даниела Димова.

Кулминацията на юбилейните събития е концентрирана в 13-ото издание на „Опера в Летния театър“, което започва на 5 юни и ще продължи до 25 август. Ще бъдат представени двадесет различни спектакъла – опера, оперета, мюзикъл, балет, симфонични концерти. Оперните премиери са на „Ромео и Жулиета“ на Гуно, „Набуко“ и „Ернани“ на Верди, „Дама Пика“ на Чайковски, мюзикълите – „Брилянтин“, „Оркестър без име“ и „Красавицата и звяра“, балетните премиери – „Шехерезада“, „Валпургиева нощ“ и „Либертанго“. От редовната програма на театъра също са избрани продукции. Фестивалът започва и завършва с концерти – на 5 юни ще бъдат представени „Жените на Пучини“, а на 25 август – грандиозна Оперна гала. Акцент се поставя върху завръщането на Александрина Пендачанска с концерт под диригентството на Найден Тодоров и върху концертното изпълнение на „Отело“ на Верди, което събира на една сцена звезден екип – диригента Павел Балев и нашите именити певци Красимира Стоянова, Владимир Стоянов и Милен Божков. Годишнината на операта обещава горещо лято.

От самото начало до днес Варненската опера поддържа високо ниво на представяните продукции, търси нови имена, известни музиканти, атрактивни заглавия, както и възможности да представя продукцията си на различни форуми. Театърът редовно участва във Фестивала на оперното и балетното изкуство в Стара Загора, гостува в НДК в София, както и на фестивални събития в страната. Международните гастроли на театъра също са неразделна част от историята му. След ограниченията през последните две години всички очакват възобновяване на пътуванията.