Култура / Брой 6 (2989), Юни 2022

Флоренция, специално за списание „Култура“

Изложбата във Флоренция „Донатело, Ренесансът“ (19 март–31 юли) е ключово събитие за 2022 г. Водещ скулптор през XV век, заедно с Брунелески и Мазачо Донатело поставя началото на необикновен период от Ренесанса, предлага нови идеи и фигуративни решения, белязали историята на западното изкуство

Разположена на две места – в Палацо Строци (с десет раздела) и Националния музей „Барджело“ (с четири), експозицията възстановява дългия и плодотворен живот на Донато ди Николо ди Бето Барди, наречен Донатело (1386–1466).

В историята на флорентинските изложби има само три, посветени на него – в 1887, 1985 и 1986 г. От последната са изминали почти четири десетилетия, което обяснява необходимостта от нова – пълна и изчерпателна, посветена на този ненадминат творец. Нейната подготовка продължава седем години.

Получени са уникални експонати, някои от които досега не са напускали най-важните музеи и институции в света – над 130 произведения – скулптури, картини и рисунки от Националната художествена галерия във Вашингтон, Музея „Метрополитън“ в Ню Йорк, музея „Виктория и Албърт“ и Националната галерия в Лондон, Лувъра в Париж, Държавните музеи в Берлин, Музея на историята на изкуството във Виена, галериите „Уфици“, базиликата „Сан Антонио“ в Падуа, флорентинските базилики „Сан Лоренцо“, „Санта Кроче“ и „Санта Мария Новела“. Специално за изложбата са реставрирани 14 произведения.

В Палацо Строци изложбата следва хронологията на живота на Донатело чрез сто произведения. В ослепителната първа зала са разположени само три от тях – мраморният Давид, дървеното разпятие на младия Донатело и разпятието на Брунелески. Сравнението между двете разпятия препраща към анекдота, разказан от Джорджо Вазари, за упрека на Брунелески към по-младия му приятел, че е „поставил на кръста един селянин“.

Обучението и дебютът на Донатело минават при Лоренцо Гиберти, на когото сътрудничи за една от „Вратите на Рая“ на Флорентинския баптистерий (1404–1407). Донатело получава първата си независима работа през 1406 г. за една от портите в катедралата на Флоренция „Санта Мария дел Фиоре“, а през 1408 г. е готов за своя първи Давид от мрамор. Много скоро започва приятелството му с Филипо Брунелески, по-възрастен от него с около десет години. Тяхното партньорство продължава 40 години. Именно от смелите им решения между първото и второто десетилетие на XV век Ренесансът черпи своята движеща сила.

Донатело се развива като скулптор през периода 1410–1427. „Свети Петър“, ​​„Свети Марко“ и „Свети Георги“ за църквата „Орсанмикеле“, „Свети Йоан Богослов“ за фасадата на катедралата на Флоренция, шестимата пророци за камбанарията на Джото го утвърждават като скулптор на века. Той вдъхва повече движение и по-емоционален живот на класическите фигури.

Към края на 1443 г. Донатело напуска Флоренция и отива в Падуа. Може би е планирал кратко пътуване, подобно на други, правени в миналото (Рим, Пиза, Лука), а и във Флоренция оставя твърде много започнати произведения, особено за катедралата „Санта Мария дел Фиоре“. Но прекарва в Падуа единайсет години (1443–1454). В началото на престоя си там създава четири шедьовъра, белязали дълбоко артистичната география на Северна Италия. През последните си падуански години пътува в Модена и Мантуа, обещава на местните управи велики творби, които никога не започва или не завършва. Завръща се в Тоскана през 1454 г. и се концентрира все повече върху бронза и други материали – восък, глина. Отношенията с поръчителите постепенно се усложняват, с изключение на покровителството на Медичите. Последните пет години от живота на Донатело (1461–1466) са изцяло посветени на тях. Той е живял дълго за времето си, кариерата му трае цели 60 години.

Сред новостите, разработени от Брунелески и Донатело през първите две десетилетия на XV век, е теракотата като самостоятелен материал за създаване на фигури с всякакви размери, предназначени за най-разнообразни цели – мадоните за домашно поклонение, боядисаните олтари и др.

Изложбата акцентира върху революционното използване на перспективата. Донатело споделя с приятеля си нейните принципи. Изобретателят Брунелески я прилага за строго подреждане на пространството – както реалното, така и въображаемото. Донатело обаче веднага разбира, че може да използва драматургичния ѝ потенциал при построяването на разказа. Той създава релеф с минимални вариации на фона, който внушава илюзия за дълбочина на перспективата. Изключително е умението му да борави с различни материали – мрамор, камък, бронз, дърво, мазилка, релефна мед, папиемаше, стъклена паста, керамика, и винаги да постига необикновено изразителни ефекти. Добре запознат с всички техники на занаята, Донатело ги владее в най-разнообразни формати – от малки бронзови плочи до гигантски скулптури. Със сигурност не флорентинецът е изобретил голите крилати херувими, но той ги поставя в центъра на своето въображение. Те са навсякъде в неговата вселена, действат като свързващи елементи между отделните фигури (или истории) и зрителите. За кръщелния купел в Баптистерия на Сиена Донатело прави три стоящи и празнуващи херувими върху черупки, покрити с корони от растения (1429) – сякаш като подготовка за бронзовия Давид десет години по-късно. В „Амор-Атис“, първата езическа статуя на Ренесанса, духът най-накрая е главният герой и Донатело го натоварва със странни атрибути. Портите на „Сан Лоренцо“ са сред най-впечатляващите експонати в изложбата.

В музея „Барджело“ всичко е съсредоточено върху „Свети Георги“, „Лъва“ (Marzocco), бронзовия Давид. Те са наредени сред други скулптури, картини и рисунки. Още от създаването си бронзовият Давид е трудна за имитация фигура, която едновременно призовава и оправдава голотата, сякаш е древен идол, символ на Флорентинската република. Неслучайно изложбата завършва с „Мадоната на стълбите“ на младия Микеланджело. Така е показано влиянието на Донатело върху неговите съвременници, но и върху автори от следващите два века – Мазачо, Мантеня, Филипо Липи, Микелоцо, Джовани Белини, Паоло Учело, Рафаело, Леонардо да Винчи.

Сред най-важните партньори на експозицията във Флоренция са Държавните музеи в Берлин и музеят „Виктория и Албърт“ в Лондон, където също ще има изложби. Всички тези институции работят в сътрудничество, за да изградят най-големия и цялостен проект, правен някога за Донатело.