Култура / Брой 6 (2989), Юни 2022

„Джони грабна пушката“, Долтън Тръмбо, издателство „Сиела“, 2022 г.

Войник лежи на болнично легло, лишен от крайниците си и всички сетива, с изключение на осезанието; това е най-живият мъртвец и най-мъртвият жив на света. Това е Джо Бонам – главният герой от антивоенния роман на Долтън Тръмбо „Джони грабна пушката“, който се появява своевременно с ново издание, за да ни напомни, че войната е ад и че всеки, който мисли другояче, е глупак.

Излязъл по ирония на съдбата през 1939 г., това е последният американски роман за Първата световна война, писан с надеждата, че човечеството ще си вземе поука от престъпленията и няма да се върне в окопите. Взривоопасното слово на Джо Бонам в края на книгата звънти с наивното убеждение на младия човек, че възмездие ще има, че няма отново да погинат толкова хора в името на каузи и идеали, спуснати от лунатици. Разбира се, днес тези думи навяват печал.

„Джони грабна пушката“ е мощна книга, художествено изпипана и въздействаща. Тя може да се разглежда в рамките на военния роман или на социалната и политическа критика, но дългият ѝ живот със сигурност се дължи на внушителния хуманен глас на Джо Бонам, който въпреки всичко се опитва да бъде човек, да мисли, да общува, да съществува, както и на умението на Долтън Тръмбо да вдъхне живот в един събирателен, алегоричен образ.

Разделен на две части, озаглавени „Мъртвият“ и „Живият“, романът разглежда онтологичната човешка действителност, опирайки се на прозрението на Рене Декарт: „Мисля, следователно съществувам“. Тъй като Джо Бонам може единствено да размишлява и да си спомня. И благодарение на тази предпоставка се разкриват нови наративни възможности. Тръмбо умело прескача между настоящето и детството на героя, съчетавайки двете времеви рамки, сякаш посредством монтажна техника. Докато губи съзнание от раните си или заспива (а как заспива човек без сетива), Джо се връща към аромата на топлите пролетни вечери, към първата любов и мъдростта на баща си, докато инжекциите с морфин го срещат директно с Иисус Христос.

Киноезикът не е чужд на Тръмбо, който по-късно (под псевдоним) ще напише сценариите на едни от най-високо оценените за времето си филми – „Спартак“ на Стенли Кубрик и „Римска ваканция“ на Уилям Уайлър. А през 1971 г. ще екранизира сам произведението си, като сцените с Иисус Христос ще бъдат заснети от самия Луис Бунюел. По време на маккартизма в Америка Тръмбо не отстъпва от левите си убеждения и освен че отказва да сътрудничи на парламентарно разследване, прекарва единайсет месеца в затвор. Биографичният филм за него от 2015 г. донася номинация за Оскар на актьора Брайън Кранстън и допълнително припомня значимата роля на легендарния сценарист.

Ако ги нямаше множеството редакторски и коректорски пропуски в новото издание на „Сиела“, бихме приветствали с чиста съвест преоткриването на един изключителен роман, покрай който много може да се говори – за войната, за цензурата, за човешкото достойнство и не на последно място, за писателската изобретателност. Нравоучителният патос може да дразни, но може и да се балансира с безмилостна проза, която като картечен огън да стигне до сърцето на читателя. Долтън Тръмбо прави точно това.

Ако подпалите нова война, ако трябва да се насочват пушки, ако трябва да се изстрелват куршуми, ако трябва да се избиват хора, това няма да сме ние. Защото ние сме тези, които отглеждат пшеница и я превръщат в хляб, тези, които правят дрехи, хартия, къщи и плочи, тези, които строят язовири и мощни заводи, които свързват дългите стенещи кабели за високо напрежение, които обработват суровия нефт и добиват десетки видове продукти, тези, които правят електрически крушки и шевни машини, лопати, автомобили, самолети, танкове, оръдия, о, не, не ние ще умрем. Вие ще умрете.