Култура / Брой 7 (2990), Септември 2022

„Чумни нощи“, Орхан Памук, превод от турски Ивайло Хранов, издателство „Еднорог“, 2022 г.

Последният роман на известния турски писател е мащабен – не само като обем, но и като замисъл и реализация. Работата по книгата, както самият автор споделя, му е отнела години, проучвал е документи, писма, мемоари, доклади на английски лекари, работещи в Бомбай и Хонконг по времето, когато там, през 1897 г., е идентифициран чумният вирус.

Можем да определим „Чумни нощи“ като исторически роман, пресъздаващ живота в Османската империя в края на XVIII в. и началото на XIX в., но и спокойно движещ се назад във времето, припомняйки събитията, довели до възкачването на престола на султан Абдул Хамид. Всъщност действието се развива на остров (Мингер), несъществуващ, фикционален, но Памук е имал „вдъхновение“ и от Крит и Кастелоризо. Откъснатостта от света, затвореното пространство на острова са важни при постигнатото внушение за умален модел на Османската държава.

Както заглавието подсказва, това е роман, в който основен герой е болестта. Тя предизвиква хаос, безредици, поражда кървави сблъсъци, носи страх и смърт. Много смърт.

В романа има и криминална линия, задвижена още в самото му начало – изпратеният от султана на остров Мингер химик и фармацевт Бонковски паша, с опит в борбата с чумната епидемия – в Измир я бил спрял за шест седмици – е намерен мъртъв при странни обстоятелства. Младият д-р Нури, съпруг на султанската племенница, получава освен работата си по карантиниране и битка с чумата и задачата да открие убиеца. Малко след здравния инспектор е отровен и неговият помощник. Също при не съвсем ясни обстоятелства. Тук ще добавя само това, че едни от любимите четива на Абдул Хамид са криминалните.

Мащабна геополитическа картина, методично и много детайлно изградена, откриваме в „Чумни нощи“. От една страна са отношенията между местната власт в лицето на валията на острова и централната – в лицето на султанската администрация и на самия Абдул Хамид. Острова обитават мюсюлмани с различни политически убеждения, християни, най-вече гърци, носещи духа на модернизация, европейци, а съответните държави имат свои консули.

Когато болестта идва, тя отключва или страхове, или неверие в съществуването ѝ. Неграмотността на хората ги прави уязвими, поддаващи се на фанатизъм. Страхът не спира събиранията на множество хора на погребенията, които стават все повече и повече, общите молитви в джамии и църкви, общуването с вече болни и заразени хора. Настъпващата епидемия все повече влошава, а по-сетне и взривява отношенията между властта и населението, расте напрежението между различните етнически общности, живеещи на острова. Държавата омаловажава мащаба на бедствието. Напрежението рефлектира върху отношението на Европа към „болната“ империя. Военни кораби – английски, френски, руски и един турски блокират острова. Хората там са оставени сами на себе си, сами със своите страхове, с моментите на плаха надежда и споделените мигове на любов, с нападения на банди и политически междуособици. Хаосът поражда и желание за подреждането му. Местният национализъм избуява и произвежда своя герой – турски офицер, роден на острова. Обявена е независимостта на Мингер, старото управление се сменя с ново, въвеждат се строги мерки срещу болестта. Революцията пък има своята контрареволюция, терор и убийства. Противниците на карантината се развихрят, отново се отварят църкви и джамии, бунт в затвора води до освобождаването и на болните от изолатора, всеки ден умират все повече и повече.

„Чумни нощи“ е и роман за въпросите, които всеки си задава в моменти на несигурност и болест. Роман, в който страхът и незнанието отключват тъмните и светлите страни у човека. В него има и чудесни детайлни описания на домове и градски улици, на отношения на близост, на любов и самота. Кой разказва историята? Читателят ще разбере доста късно. Разказва жена – внучката на дъщерята на д-р Нури, който прави много за спасението на острова.

Книгата на Орхан Памук поставя и друг въпрос: колко важна е ролята на личността в историята. Дали в нея отделният човек няма особено значение, или пък историческото събитие зависи от личността, с която е свързано. В какво вярва писателят – можем да разберем, когато прочетем „Чумни нощи“.