Култура / Брой 7 (2990), Септември 2022

„Имало едно време в Холивуд“, Куентин Тарантино, превод от английски Борислав Стефанов, издателство „Кръг“, 2022 г.

„Имало едно време в Холивуд“ на Куентин Тарантино е приказка, сън за едно изгубено време, в което кадилакът на американската мечта завива по черния път на циничното подозрение, че герои не съществуват. Затова и фигури като Чарлс Менсън и Тед Бънди предстои да върлуват през следващото десетилетие. Точно затова Тарантино ситуира действието на филма и настоящата новелизация в 1969 г. – епоха, в която хипарската наивност все още не се е разбила като вълна (по Хънтър Томпсън), каубоите бродят по снимачните площадки, а Шарън Тейт е все още жива.

Историята фрагментирано се завърта около алкохолизирания актьор Рик Долтън, за когото се говори, че замалко щял да спечели ролята на Стив Маккуин в „Голямото бягство“; неговия дубльор Клиф Буут, който е убил жена си (нарочно или без да иска) и му се е разминало; „семейството“ на Чарлс Менсън и актрисата Шарън Тейт, щастливо омъжена за режисьора Роман Полански. Всеки от тях получава собствена глава, в която работи или се размотава в Ел Ей и добавя към пъзела, който Тарантино нарежда, за да ни представи духа на епохата и да закодира посланието, че част от спасението е скрито в магията на киното.

Логичен е изборът Тарантино да адаптира именно тази история, тъй като 70-те са времето, в което форматът на новелизацията, възникнал 50 години по-рано, става най-популярен. Настоящата книга не е дословна адаптация на филма, както се очаква от изобретателния сценарист, който стои зад нея. Романът на места следва познатия сюжет, но в други епизоди се отклонява, за да обогати историята и да разкрие неподозирани случки с героите. В тези моменти, допълвайки света на филма, „Холивуд“ наистина блести и дава на читателя желаното.

Страстното впускане в жанрове и детайли, което Тарантино си позволява във всичките си произведения, неизменно създава неповторимия му стил, но когато става въпрос за роман, понякога го спъва да е събран и фокусиран. Това е най-осезаемо във внедрената история, която проследява действието на уестърн сериал, в който Рик Долтън участва. В продължение на десетки страници Тарантино описва сюжет на посредствена телевизионна продукция, което вероятно щеше да сработи по-ефикасно и в една кратка глава.

„Холивуд“ не може да се нарече непременно добър роман, тъй като е неразделно свързан с филма и работи единствено като добавена стойност. Кучето Бранди на Клиф Буут например разполага с великолепна глава, след което напълно изчезва от книгата, за разлика от ключовата роля, която играе за кървавата кулминация на филма. Без контекст тези страници нямат никакъв смисъл.

Със сигурност романът е задължителен за всички почитатели на филма, но не предлага добра представа за бъдещето на Куентин като романист. А по неговите думи, с това възнамерява да се занимава, след като напише и заснеме последния си десети филм. От издателство „Кръг“ уместно са избрали да пуснат книгата през лятото, тъй като няма по-добра ваканционна локация от слънчевия Холивуд през 1969 г.

Тарантино се отдалечава от финала на филма и посвещава последната глава на обикновен разговор между Долтън и 8-годишна актриса. Сцената отсъства от филма, но е любима на Тарантино и Леонардо ди Каприо. В нея по трогателен начин е заложена основната тема – безрезервната любов към занаята на киното.

„Холивуд“ е алтернативна история, която изопачава реалността и изцежда от нея сока на сладкия живот, който завинаги ще съществува във фантазията. Една последна разходка по Булеварда на залеза.

Тогава шум на мотор и мелодия на „Бийтълс“ изведнъж нахлуват в ухото на шофьора. Двамата мъже се обръщат наляво и за първи път съзират новите съседи на Рик – Роман и Шарън Полански, в техния ретро роудстър от 1920-а. Песента на „Бийтълс“ A Day in the Life се носи от радиото на колата, настроено на станция 93 Кей Ейч Джей.