Култура / Брой 8 (2991), Октомври 2022

Нови фрагменти

* * *

ОТРУПАНИТЕ с благоуханни цветове липи – каква жажда за продължение на рода! Какво излишество от възможности и опити!

* * *

КОЛКО ВИСОКИ са сегашните момичета – с една глава над мен. Дългокраки, дългокоси – сякаш не са дошли да продължават света, а да го завладяват. Само дето глезените им са толкова тънки и крехки – като върбови пръчки.

* * *

КАКВО Е РЕВНОСТТА – проява на любов или на собственичество? А самата любов (ти си моя, ти си мой)?

* * *

ГОЛОБРАДИТЕ МОМЧЕТА и късо подстриганите момичета, които са толкова подобни едни на други, се привличат и отблъскват като билярдни топки и не разбират, че тази игра едва започва и че не те я играят, а тя си играе с тях.

* * *

ЗА ДА ЖИВЕЕШ като естет, трябва да си търпелив и сексуално уталожен. Такива щастливци са рядкост. Останалите са роби на нагона.

* * *

НА МЛАДИНИ душата боледува, защото идва на този свят; на старини боледува тялото, защото си отива от него.

* * *

КОЛКОТО ПОВЕЧЕ остаряваме, толкова по-малко се слушаме помежду си и толкова повече държим другите да ни слушат, за да кажем всичко, което имаме да кажем. А то е безкрайно повторение на едни и същи безсмислици, които спокойно биха могли да останат неизказани.

* * *

ЧОВЕШКИЯТ ЖИВОТ, както добре са знаели и хората от предишни епохи, е до седемдесет години. След това вече е доживяване с бързо нарастваща степен на тежест и ненужност.

* * *

ЖАЛЕЕНЕТО около ковчега на стогодишен покойник изглежда някак прекалено, почти неприлично. Дори една скришом изтрита сълза ни се струва неуместна, подозрителна. Единственото, което би подхождало на такъв случай, е философският протест срещу самата неотвратимост на смъртта.

* * *

МРАВКИТЕ, чува се, живеят по-дълго от всички други насекоми. Дали дългият им живот не се дължи на това, че за разлика от повечето останали, го прекарват в общежитие, което им предоставя защита и сигурност?

* * *

В ТРЕВАТА хората разпознават своята множественост, в цветето – своята единичност.

* * *

ДА СЕ ГОРДЕЕШ с предците си е добре. Още по-добре е да направиш така, че потомците ти да се гордеят с теб.

* * *

ЖИВЕЙ ТАКА, че да получаваш не повече, а по-малко, отколкото ти се полага. По-лек ще бъде пътят ти, ако имаш да вземаш, а не да даваш, когато си тръгнеш оттук.

* * *

НАЙ-ОТВРАТИТЕЛНОТО нещо в политическия живот е не че се вършат недостойни дела, а че те се прикриват зад благородни думи – като нужник зад плюшена завеса.

* * *

ИМА ДВА ВИДА ОБИРИ. Едните се извършват посредством властта, а другите – въпреки властта. Вторите се наричат престъпност.

* * *

ТЕОРИЯТА НА КОМУНИЗМА е прекрасна, но практиката му е ужасна и става още по-ужасна от това, че претендира за осъществяване на теорията, а всъщност я компрометира.

* * *

АКО СИ ПРАСЕ в нечия кочина, опасно е да си въобразяваш, че те хранят обилно, защото те обичат и се възхищават на музикалните ти дарби.

* * *

НИЕ КРИВВАМЕ от пътя, когато се самоубедим, че нещо е правилно само защото ни е удобно. И така изгубваме посоката. И физиономията ни се променя, става неподвижна. Очите ни се лишават от блясъка си, помътняват. Струва ми се, че това е непоправимо.

* * *

ДЕМОКРАЦИЯТА УЧИ българина да стане взискателен, но не и отговорен. Затова българската демокрация си остава половинчата.

* * *

ЦЯЛАТА НАША ИСТОРИЯ може да се прочете като поредица от изчегъртвания. Не знам какви други таланти имаме, но на изчегъртването сме шампиони. Извършваме го с вдъхновение и с творческа страст – отново и отново. Затова няма защо да се учудваме и оплакваме, че поколение след поколение живеем в една изчегъртана до дъно държава.

* * *

ТОЛКОВА КРАТКА е новата българска история! Моят дядо се е родил 13 години преди Априлското въстание.

* * *

НА ХОРИЗОНТА като тъмни облаци се надигат един след друг неподозирани до вчера апокалиптични градове: Ухан, Мариупол… Кой ли е следващият?

* * *

МАСКИТЕ, които ни задължиха да носим на обществени места, са признание, че всеки трябва да се пази от всекиго.

* * *

СВЕТЪТ Е ВЕЧНА борба между емпатия и ентропия, единение и разпад, Ерос и Танатос.

* * *

СМЪРТНИТЕ ПОДАРЯВАТ и наричат своите празници на боговете и другите небесни сили, но ревниво пазят делниците за себе си. Защото истина е, че празниците извисяват погледа им над земята и отпускат душите им, но делниците вадят хляба им.

* * *

КЪДЕТО И ДА СЕ ОЗОВЕШ в София, колкото и високомерни сгради да се изпречат пред погледа ти, мощният китов гръб на Витоша внезапно ще се извие сред тях и над тях. Като някакво напомняне за изтикана встрани истина. Градът без планина е заплашен от непробуден сън.

* * *

НАЙ-МЪЧИТЕЛЕН трябва да е животът на гения, защото той усеща, че е на крачка от божественото, а не може да направи тази толкова малка последна крачка.

* * *

ПРИЧИНАТА толкова да се радваме на появата на гения, да му се възхищаваме и да го честваме е, че той ни дава неочаквано доказателство за възможности на нашата човешка природа, които не сме подозирали. В него ние, без да съзнаваме това, по същество поздравяваме и утвърждаваме самите себе си.

* * *

ТВОРЧЕСКИЯТ ПОДВИГ на оглушалия Бетовен, на ослепелия Милтън – това са неистови предизвикателства на човешкия дух срещу безразличната природа. Предизвикателства, пред които притихваме смаяни като пред изригването на вулкан.

* * *

УЧЕНИЯТ ОТКРИВА нови истини за света в дебрите на материалната действителност, философът – в лабиринтите на мисълта, а поетът – в сънищата на езика.

* * *

ДРЕВНИТЕ ЕГИПТЯНИ и траките са умеели да съхраняват и продължават преходния свят в непомръкващи образи – едните семиотични, а другите миметични, едните в затворената, крайна система на писмеността, а другите в отворената безкрайност на изкуството.

* * *

ВСИЧКО НА ТОЗИ СВЯТ е относително. Това горско пиле, което пее така упоително и което поетите превъзнасят в безсмъртни оди – как ли изглежда то през очите на насекомите, с които се храни? Дали не плашат с него децата си преди заспиване?

А какво говори това за поезията? Че нейната картина на света е в най-добрия случай частична и пристрастна.

* * *

ИЗКУСТВОТО няма да промени света, но ще поддържа в него желанието за промяна.

* * *

ЗА ПОЧИВКА насред работата свикнах да редя пасианси. Какъв трепет е, докато се получи играта, и каква досада – когато излезе.

* * *

ПОСЛЕ АЗ СЕ РАЗРОВИХ и намерих отговора на въпроса, който ми бяха задали. Но каква полза, щом когато ми го зададоха, не знаех как да отговоря? Ако иска да мине за учен, човек трябва да се рови и да намира отговорите на въпросите, преди те да му бъдат зададени.

* * *

ИИСУС Е ИМАЛ невероятно чувство за хумор, щом е избрал да основе Църквата Си върху своя най-непостоянен и най-неблагонадежден ученик, който в решаващата нощ три път се отрича от него, Симон-Петър.

* * *

ПО ПЪТИЩАТА има установени правила и участниците в правото движение са винаги с предимство пред завиващите. В живота обаче правила няма, така че е добре да не се отпускаме.

* * *

НИЕ ВСИЧКИ живеем на острови. Просто сме решили, че над определен размер островите ще се наричат континенти. Самата ни планета е остров в безбрежния океан на космоса. Чудно ли е, че усещаме съдбата на Робинзон Крузо като своя още от най-ранните си години?