Култура / Брой 9 (2992), Ноември 2022

„Книга за Малина“, съставителство и бележки Иван Цанев, оформление Красимир Апостолов, издателства „Жанет 45“ и „Стигмати“, 2022 г.

От книгите на Малина имах само „Стигмати: книга за познанието“ от 1994 г. Започнах да я чета отново, защото от опит знам, че поезията винаги остава отдолу, (дори) под благородното и обичливо разноречие. Там, на страница 22, е „Троен послестих“, първият започва така: „Помислих си: … забързани реки, / и сякаш в небесата ще се влеят!“. Някъде из „Книга за Малина“ Светлозар Игов разказва за Александър Блок, който говорил, че младата Ахматова пишела стихове като за пред мъж, а трябва да се пише като за пред Бога. Игов продължава: „Малина Томова пише стихове като пред Бога“.

„Книга за Малина“ събира много гласове на приятели, критици, творци, които пишат като пред Малина. А писането пред Малина вече е писане пред едни отворени небеса.

Все едно че тази Книга е лексиконът на Малина, но вместо тя да го дава на приятели, както едно време давахме своите на онези, чието мнение и внимание търсехме, за да научим за себе си, да се сближим и да заобичаме, ръката на поета Иван Цанев подава този лексикон. Малина вече я няма и той събира миналото и бъдещето на своята жена спътница. Малина беше много неща, затова вътре има гласове за поетесата, издателката, редакторката, сценаристката, защитничката на права и още друго… Какво е пристигнало в лексикона като в една пощенска кутия? Освен ласки, обич и благодарност за Малина, дошли са и стихотворения, рецензии, части от статии, писани около различни социални каузи, стихотворения на самата Малина, бележки на съставителя Иван Цанев. Думи за един живот и творчество. Думите са стихнали, смирени, човечни и дълбоки. Затова книгата е хубава.

Познавах Малина от редакцията на „Литературен вестник“ в началото на 90-те. Имах публикувано стихотворение още в търновския ЛВ, а Малина свързваше двете местообитания физически и най-вече в духовен смисъл. Като чета сродяващите думи на приятели и съмишленици, виждам колко едностранно съм я познавала. Но познанието за нейния свят има други, невиждащи се с невъоръжено око знаци. Все едно над нейния портрет пулсира топка от думите на другите и най-важните сред тях – морал и талант.

Малина Томова години наред е действала като културна институция, която се бори и защитава, държи критериите на вкуса и разбирането. Всичко това с непознато за повечето от нас постоянство. И тайничко пише стихотворения. Пак сборна дума, която стои над приятелските, е подвижница, като тези в християнството – в черно, с торба книги, които помагат на бедните и беззащитните и държат нагоре огънчето на вкуса и просветата. И няма ирония в това.

Хората, чиито текстове са събрани в Книгата, говорят за личния ангажимент на Малина към тях. Книги и каузи, които тя харесва. Сега мнозина четат поезията ѝ като шифрован текст, писан със симпатично мастило на обратната страна на нейните действия, жестове, борби. Наричат съдбата ѝ – любов-грижа. Невероятно е до каква степен Малина е присъствала в живота на другите без шум и публичност. В седемте раздела на книгата Иван Цанев събира гласове, понякога на една и съща личност на две места в зависимост от ролята на този спомен да изяви някаква важна черта на Малина.

От първата поетическа книга на Малина до последната поезията ѝ работи в себе си, надгражда, изсветлява и окръгля. Личност със скрита физиономия. Тя не съществува навън, в зъзнещото пространство, а само вътре, в сърца, умове и книги.

Има няколко рецензии за книгите на Малина, първите ѝ две, издадени преди 1989 г., които изглеждат странно на фона на тогавашната заблатена соцреалистическа реторика. Говорят за „дълбоко индивидуална поетика“, за „автентичност и оригиналност“, това са текстове, писани през 70-те и 80-те години. Сякаш поезията на Малина не търпи никакво скудоумие и е преоблякла по магически начин думите на онова минало…

Иван Цанев дописва, обмисля, постоянно задълбочава, говори с приятели, предлага и мисли Малина не само като място за обич, но и като разширяване и връщане, колкото е необходимо, толкова и повече, за литературоведско мислене и писане, за разнищване на принципа Малина, за провокиране на културната среда. Чудесно е читателят да има усещане за тази общност от писатели, преводачи, кинотворци… Малина ги е събрала и си общуват до късно. В тази книга вече никой не бърза.