Култура / Брой 9 (2992), Ноември 2022

Тазгодишното 74-то издание на Международния панаир на книгата във Франкфурт, най-престижния, а и най-стар книжен и културен форум в световен мащаб, се състоя присъствено между 19 и 23 октомври при сравнително нормални постпандемични условия

Във фокуса на панаира бе преводната дейност под надслов Translate. Transfer. Transform. Писателят Мохсин Хамид подчерта в речта си при откриването, че поне половината от книгите, които са имали най-голямо значение в живота му, са били написани на езици, на които той не умее да чете. Без преводачи не би бил нито читателят, нито писателят, който е, заключи той.

Почетен гост във Франкфурт беше Испания. Както сподели директорът на панаира Юрген Бос, страната участваше с четири езика и 320 изложители и агенции. Почетният павилион бе изключително интересно място, където архитектура, изкуствен интелект и събития на живо даваха на всеки посетител възможност за индивидуални пътувания, наред със срещите с литературни гласове като Кико Амат, Елена Медел, Кристина Моралес, Роса Монтеро, Сара Меса и Фернандо Арамбуру.

Във фокуса на организацията беше и Украйна, представена от 176 участници, организирани в няколко щанда. Голяма част от разноските им бе покрита от домакините. Голям отзвук предизвика видео обръщението на украинския президент Володимир Зеленски, който призова присъстващите издатели и писатели да се включат в пропагандната битка с идеята, че светът на книгите е разширен военен фронт. Съпругата на украинския президент бе посрещната официално както на панаира, така и в парламента на провинция Хесен. Русия нямаше щанд, с изключение на две местни организации на немци от руски произход. Руската опозиция получи думата в дискусионен панел.

Българското присъствие на тазгодишното издание на панаира се изразяваше в общо три щанда, два от които бяха самостоятелно наети от издателствата „Мусагена“ и „Клевър Бук“. Третият представляваше националният щанд, традиционно организиран от Асоциация „Българска книга“ в партньорство с Националния център за книгата и с подкрепата на Министерството на културата. Визията на щанда бе решена в червено с бели букви. Този цвят обаче силно доминираше над изложените обекти и те изглеждаха произволно и безцветно. Печатарските мастила просто не издържаха в конкуренция с боята.

Другото, което направи впечатление – цяло едно крило на щанда бе труднодостъпно за посетителите заради тезгях и маса, препречващи пътя им към изложените книги. Почудата ми относно това архитектурно решение на щанда се разсея едва след като случайно попаднах на снимки от откриването му и установих, че оригинално тезгяхът се е намирал на централно място под надписа България, а впоследствие просто е преместен вляво, като е затруднил достъпа до цялото крило, където впрочем бяха изложени и български издания на изтъкнати английски и руски класици като Уилиям Шекспир и Лев Толстой, последният бе представен с четиритомно издание на „Война и мир“.

Наличният каталог Contemporary Bulgarian Writers, издаден през 2018 г. от Националния център за книгата и посветен на съвременна българска проза, би могъл да се обнови, все пак са минали четири години от издаването му, а българските автори не са спрели да пишат. Докато темата за присъствието на преводна литература на националния щанд може да бъде разглеждана под различни ъгли, същинско удивление предизвикваха някои издателски избори. Сякаш отговорните лица са направили селекцията си надве-натри по здрач в склада, досущ възрастен човек, набързо слязъл в мазата за няколко компота, които да изпроводи на внуците. Който буркан е бил по-напред на рафта, той е заминал в кашона за Франкфурт. Разбира се, имаше и такива, които са си сложили очилата и са светнали лампата, преди да опаковат пратката, слава богу.

В дясното крило, в тясна ниша се гушеха книжни съкровища като тетрадки за активно учене за 5. клас по различни предмети с умопомрачителна визия, три-четири вида буквари за 1. клас с подобен фасон, 112 въпроса за матурата по български език и литература, синонимен речник, граматика на българския език, както и дузина картоигри с неособено убедително графично оформление.

Традиционно сред експонатите на националния щанд можеха да се намерят и произведения на съвременни български автори и илюстратори, заслужили наградите и вниманието на публиката у дома, те обаче бяха изложени в произволна мешавица, заедно с произведения с твърде спорни качества в литературен и художествен план. Тук е и мястото да споделя една куриозна случка. Редактор в известно европейско издателство потърсил изключително известна и многократно награждавана българска писателка на българския щанд. Присъстващото там момиче отговорило, че никога не е чувало за тази писателка, при все че на същия този щанд тя е представена с няколко книги.

Така омесеното съдържание на българския щанд наподобяваше казан с лютеница, но кой бе готвачът? Каква бе рецептата? Защо щандът нямаше куратор, който да осъществи необходимата селекция и подредба, да наложи критерии, да постави границите и да помогне за ориентацията на издателите?

Някои от въпросите си имах възможност да задам на Десислава Алексиева, председател на Асоциация „Българска книга“. На въпроса как реагира АБК на ежегодните забележки относно щанда, неговата липсваща селекция и спорна подредба Д. Алексиева отговори, че Асоциацията има ангажимент към Министерството на културата да представя максимално широко българското книгоиздаване. И по силата на този ангажимент тя представя всички книги, които издателите са ѝ изпратили, и цялото българско книгоиздаване в неговото многообразие. На въпроса за кратките срокове (понякога седмица-две) за подготовка на представянето, с които се сблъскват издателите, Д. Алексиева отговори, че сроковете винаги са много кратки, защото макар и АБК да кандидатства за финансиране рано, отговор на молбата пристига доста късно, тази година през септември. Въпросът как Министерството оценява многократно изразяваното от издателите недоволство от работата с такива безобразно кратки срокове, даде да се разбере, че отговорната дирекция в Министерството, която съчетава международните дейности, книгите и други задачи, няма административен капацитет, защото там работят точно трима души. Съществувалият в миналото отдел в Министерството, посветен на книгите, отдавна е в историята.

Очевидно книгите спешно трябва да бъдат превърнати в политически приоритет на някоя партийна сила, за да се поеме в желаната посока. Инвестициите в култура имат голяма възвръщаемост, но съответните политически сили и държавни институции първо трябва да проумеят това.

Мнение сподели и Манол Пейков от издателство „Жанет 45“, който намира тазгодишния национален щанд за по-добър от предишния, но не толкова добър, колкото би трябвало да бъде. Основни проблеми според него са липсващият хоризонт от поне година, липсващата национална стратегия и концепция. Най-голям проблем според него е това, че решенията се взимат в последния момент. Всичките си 38 срещи на панаира Пейков е уговорил още през лятото, и то извън щанда, защото до последно не е бил наясно дали ще има такъв. Щандът е бил оповестен едва по-малко от месец преди началото на изложението. Издателите тичат из залите по срещите си, а българският щанд стои кух и безсмислен, сподели Пейков. Проблематичен намира и принципа на подбор на книги за панаира, според който всички издатели трябва да имат равен старт, в случая с по седем книги, избрани по собствено усмотрение. Според Пейков намесата на куратор, който да се ориентира и според националните награди, е неизбежна.

Тук е мястото да се уточни, че издателствата, които не членуват в АБК, а те съвсем не са малко на брой, изобщо не са получили информация от Министерството на култура, че България ще участва с национален щанд, и са научили за това от медиите. Те са напълно изключени от възможността да представят работата си на националния щанд.

Така осъществено, българското национално присъствие на международния книжен панаир през тази и през последните години изисква сериозна ревизия на ресурсите и моментална реакция от отговорните институции.

Балансът на самите организатори за тазгодишното издание на Франкфуртския панаир е положителен – с 4000 изложители от 95 страни и 180 000 посетители. Сред новостите на панаира са #BookTok Creation Center и TikTok Stage, където творци, автори и издателства имаха възможност да обменят идеи. Новост бе и присъствието на немското правителство със собствен щанд.

Цените на хартията са скочили с 50 процента през тази година, а догодина се очаква ново покачване с още 30 процента, сподели с тревога Карин Шмид-Фридрихс, председателка на Германската асоциация на книгоиздателите и книгоразпространителите, и пледира за компенсационна подкрепа.

В последния ден на панаира Испания предаде щафетата на следващия почетен гост – Словения, която и тази година се представи с отлично уреден и красив щанд и изключително добре подготвен многочислен персонал.