Култура / Брой 3 (2996), Март 2023

„Списъци“, автори Марион Дърова и Николай Колев, по идея на Николай Колев, режисьор Марион Дърова, драматург Стефан Иванов, участват Мартина Апостолова и Николай Колев. Yalta Art Room, премиера на 29 януари 2023 г.

„Списъци“ е особена птица сред днешната ни театрална фауна. Авторите му го описват най-напред с мъгливото „бутиково представление за съзерцание и отмора“. Малко по-конкретно е определянето му като „театрален пърформанс“. Действително на сцената са двама, Мартина Апостолова и Николай Колев, които внушават своите „списъци“ в ситуация на ръба между постановъчно структурираното и непреднамерено всекидневното, между внимателно премисленото и спонтанното.

Полагат се усилия за въвеждането на условността, които заедно с това да я поставят под въпрос. Спектакълът започва с изявление на режисьорката Марион Дърова, което обаче се ограничава с изброяване на – впрочем оскъдния – инвентар, включващ например свещи, запалка, маса, столове, двамата актьори и списъците. След това на дежурно осветление ще се появят Апостолова и Колев, които ще се заемат с обсъждане на публиката, подсказвайки, че разпознават лицата или поне някои от тях. Дали ще се съобразяват с това, остава под въпрос, но подвеждането в тази посока е очевидно.

После ще започне действието, в което те ще заговорят и ще говорят много: гласовете им ще се чуват на запис, ще звучат от микрофон и „на живо“, тогава обаче тихо, понякога шепнешком, изисквайки усилие, за да бъдат чувани. Изричат своите „списъци“, за които твърдят, че са „взети от литературния и житейския ни опит“, сякаш има някаква разлика между тях. Пърформансът им доказва, че няма.

Авторите описват „Списъци“ като „противоотрова срещу хаоса“, която обаче сама има наглед достатъчно хаотична структура. По заявка текстът е съставен от цитати из предпочитани текстове и житейски констатации на същите тези автори, най-вече на Апостолова и Колев. „Литературата“ е много, изброяването на преките цитати и техните автори би заело доста площ. Едно от важните „парчета“, представено дума по дума, е таксономията на животните, „открита“ от Борхес „в някаква китайска енциклопедия“. Приблизително така изглежда и структуриращият ключ на „Списъци“.

Освен литературните биографични натрупвания изричаното/показваното съдържа „нещата, които ни радват, вълнуват, потрисат и удивляват или поне малка, случайно подбрана част от тях“. Небрежно се добавя, че са „списъци без смисъл и без цел“. Полагат се усилия да се поддържа такова усещане, заедно с усета за липса на „претенция или амбиция“ (Стефан Иванов). Това се внушава, на първо място, от лежерното сценично поведение, неагресивния изказ, готовността за жестово пресъздаване на току-що изказваното. От иронията, самоиронията и играта с тях.

В ядрото на цялото е свободата. Свободата да изказваш себе си без задръжки, но и да селектираш или заменяш, в зависимост от изказаното миг преди това. Свободата да заговориш или обаче да премълчиш, да изпълниш пространството с мълчание, което да произведе тълкуването или да извика вълнението. Свободата на саморазкриването и неговото степенуване се постигат чрез фрагментирането, задаващо баланса между изповедта и съхраняването на тайните. Свободата е най-сериозното предизвикателство пред авторите. Но и пред зрителите.

Приглушеността и дисциплинирано поддържаният неприпрян ритъм на изказа и движението създават и поддържат нещо, което бих определил като ментален уют. Създателите на пърформанса го определят като „дзен представление“. Нищо не разбирам от дзен. Мога обаче да свидетелствам, че успяват да предизвикат медитативна синергия: провокират зрителя успоредно с техните да реди свои собствени „списъци“: на ценното, продуктивното и противното в собствения му живот – без гняв и вътрешен шум.

„Списъци“ е тиха, но решителна съпротива срещу агресивния ексхибиционизъм, ширещ се напоследък и по театралните сцени. Авторите му са обявили, че ще се играе общо пет пъти пред публиката на Yalta Art Room. Ако това намерение се спази, може само да се съжалява.