Култура / Брой 3 (2996), Март 2023

„Работя и в двете техники – шлифовано оптично стъкло и топено стъкло, понякога ги комбинирам и се опитвам да запазя деликатното равновесие между тях.“ Със скулпторката Ангелина Павлова разговаря Мариана Първанова

Повод за срещата ни беше изложбата на Ангелина Павлова „Вятърът в крилата ми“ в галерията на СБХ на „Шипка“ 6. Експозицията е осъществена с подкрепата на Националния фонд „Култура“ по програмата „Творчески стипендии“. „Вътрешният ми копнеж е да създам свой разпознаваем, но неповторим и личен свят, да бъда себе си, да бъда различна, следователно пределно свободна, пише авторката по повод изложбата. – Ако успея да предам моето лично различие, то и моята свобода ще стане ваша – наша свобода. Така ще подам своя вятър и към вашите крила. Този вятър, който ни кара да мечтаем да сме свободни.“ 

Самостоятелната ви изложба силно ни впечатли с вашите абстрактни скулптури от стъкло – разнообразни по форма, цвят и изработка. Можете ли да разкажете какви техники използвате? 

Преди около трийсет години, когато се изграждаше моят почерк, на откриването на изложбата ми в Галерия L в Хамбург, една от най-престижните галерии за стъкло в Европа по онова време, галеристката фрау Финкенщайн обясни защо ме е избрала. Каза, че моята отлика е в това, че комбинирам две най-тежки техники – шлифованото оптично стъкло и топеното стъкло, чиято техника се отличава с множество предварителни процеси на формообразуване. Работя и в двете техники, понякога ги комбинирам и се опитвам да запазя деликатното равновесие между тях. Този тънък баланс, играта на плътна многоцветност и прозрачност, в която да се оглеждат или пресичат, винаги са ме вълнували. 

Своеобразен акцент в изложбата бяха трите червени куба, които блестяха като скъпоценни камъни. Разбрах, че са изработени от остатъци от рубинената звезда от Партийния дом. Как се сдобихте с тях?

Направени са от резервните стъкла за петолъчката на Партийния дом. Разпродаваха стъклата в Панагюрските оптични заводи, където те дълго време са стояли на склад. Стъклото е изключително със своята маса и чистота. Едното от трите нарекох „Неслучилото се червено“, защото опитът е бил да се направи рубиненочервено стъкло, но се е получило оранжево. Не исках да се заигравам с предназначението, исках да придам друг смисъл. Реших да оставя самото стъкло монолитно и от него създадох образи, които нарекох „Ентропия“. Към тях насочих светлина и ги отразих на стената, където те създадоха други образи. Това бе направено специално за изложбеното пространство на „Шипка“ 6. Създаде се пространство в пространството, истинска магия и хората я оцениха. За мен това беше най-хубавият момент. 

Учили сте в България, продължили сте следването си в Чехия, после в Полша. Кое ви подтикваше да сменяте академиите, и то в различни страни?

Влязох в Художествената академия в София с огромно желание. Мой учител в периода на подготовката за Художествената академия беше големият скулптор Владимир Гиновски, от когото толкова много съм научила. Той е авторът на паметника на св. св. Кирил и Методий, на Ботев във Враца, на най-хубавия образ на Левски. За мен той е сред най-светлите личности, които съм срещала. Срещата ми с него е причина да стана художничка. Бях ученичка в Шесто основно училище в София и ни заведоха в ателието му в Червената къща, за да ни снимат за кинопреглед, докато той работеше върху пластичните образи на св. св. Кирил и Методий. Бях толкова впечатлена от това, което видях, но и от него самия. Имах щастливата съдба впоследствие да му стана ученичка. Иначе рисувах от малка. Изкушаваше ме пластиката. 

В първи курс в Академията ми беше скучно. Изискванията за прием бяха по-високи от тези на учебната програма. След първи курс имаше конкурс за обучение по специалността в чужбина, който спечелих, и заминах да следвам художествено стъкло в Чехословакия. Бях чувала за чешкото стъкло и си въобразявах, че това изкуство е с дълголетни традиции. Оказа се, че традициите в стъклото са отдавнашни, но изкуството в стъкло е съвсем младо и аз бях в ателието на един от пионерите му. 

А как се озовахте в Полша?

В Чехословакия учех при проф. Станислав Либенски, най-разпознаваемото име в изкуството на стъклото в света. За него казват, че е дописал кубизма, пречупвайки го през стъклото. Той имаше своя методика на преподаване, която преминаваше изцяло и само през рисуване и скулптура, през изграждане на пластични образи, множество скици и проекти до конкретния завършен обект в стъкло със собствена техника на топене. Когато проф. Либенски навърши години за пенсия, не му продължиха договора, въпреки че за доказани имена в своите области това е практика. Той беше подписал Харта 77 през 1977 г., в която се критикуваха различни области от обществения живот в Чехословакия, и затова за известен период от време не са разрешавали на проф. Либенски да напуска страната. След като го пенсионираха, той създаде най-големите и задълбочени свои произведения, но специалността коренно се промени и дойдоха хора, които не искаха неговите чуждестранни студенти, такива като мен. Имаше напрежение. През 1988 г., след военното положение от 1981 г., в Полша вече се допускаха студенти от чужбина и се прехвърлих в Художествената академия във Вроцлав. Градът е много красив, наричат го Северната Венеция заради множеството канали по Одра. Имаше много свободен дух и свободолюбиви студенти.

Каква школа по стъкло заварихте във Вроцлав?

Академията е по-стара от чешката, наследник на немско училище за приложни изкуства, по това време с над 250 години традиция. Изпитите в хорариума ми бяха достатъчни, за да се запиша направо в четвърти курс, и даже получих правото да бъда студентка на индивидуална програма. По това време нямаше обмен между вузовете по изкуствата в Чехия и Полша и аз бях като мост между двете култури. Имах свободата да работя в ателиетата, ако имам материали. А тогава нямаше нищо, бяха трудни, купонни времена. В четвърти курс можех да избера втора специалност, която да развия в дипломната си работа. Избрах живописта и я „прокарах“ през стъклото във витража. Бях щастлива и благодарна, че получих свобода да работя и да се развивам. Стажувах в ателиетата на Католическата църква, където работех върху реставрацията и новите витражи за катедралата в Жешув. В тези ателиета изработих тази част от дипломната си работа, която се състоеше от 11 картинни витража. Беше много работа, но и натрупан безценен опит, защото после рядко имах възможност да практикувам знанията си във витража. 

Като стана дума за витражи, отдавна исках да ви попитам за работата ви върху витражите на църквата „Св. св. Кирик и Юлита“ в Банкя. Те са правени през 2010–2011 г. по рисунки на Светлин Русев. Как се стигна до този проект?

Много съм благодарна на акад. Светлин Русев, че ми се довери. Познавах го отдавна, но той ми обърна внимание след няколко съвместни изложби в Рим, Венеция и Каракас, на които пътувахме заедно. Беше забелязал развитието ми и какъв беше интересът към мен във Венецуела, където ми предложиха да основа първото тяхно ателие по стъкло. Разговаряли сме за това как живописци като Шагал, Фернан Леже, Матис са прехвърляли своята живопис във витраж. А и имахме възможност да видим такива примери на място в Каракас.

Доколкото разбрах, във витражите на църквата „Св. св. Кирик и Юлита“ сте рискували, като сте използвали големи и неразчленени вертикални плоскости, а не по-малки, хоризонтални, каквато е тукашната практика.

Имах да реша няколко задачи при изпълнението на проекта на акад. Светлин Русев. Рисунката да бъде адаптирана за пропорциите на витража и да не се разрязва перпендикулярно (отделните пана са в най-големия си размер 285 см на 72 см). Трябваше да се намеся в разрязването на отделните части, но да запазя оригиналната рисунка, което означаваше пряка намеса върху нея, за да могат да се създадат предварителният картон и последващите шаблони за разрязване на витражните стъкла. Трябваше да се обмисли и как поделянето на сегментите да допринесе за конструктивната стабилност и устойчивост на витражното пано при тези размери. Следващата задача беше рисунката да бъде прехвърлена (пренесена) на витража, без да има намеса или дорисуване. Целта на конкретния проект беше строго регламентирана – да се спази абсолютно точно пренасянето на рисунката. Използвах стари и позабравени вече техники от керамиката за прехвърляне на рисунката. А гениално точната водопадна/сърдечна линия, така характерна за Светлин Русев, която преминава през фигурите, „осигури“ нужната стабилност и се яви конструктивно носеща за целия витраж – като рибя кост. Другото оригинално хрумване на Светлин Русев бе, че разви фигурите в различни цветове, като всяка фигура имаше собствен цвят за светлина и сянка. Получи се силно внушение в цветна хармония. Оттогава изминаха вече 12 години и всичко стои стабилно на мястото си.

Изображенията на витражите са доста нетипични за нашата православна църква, как се приеха те?

Цялата концепция и отговорност за визията и изображенията са на Светлин Русев. Схващането му за снемането на Иисус от кръста е, че сам Бог Отец снема тялото на своя син. Тази негова представа е по-скоро близка до представите на християните от първото хилядолетие преди разделението на църквите.

Познавате чешката и полската школа за стъкло. Къде се намира България спрямо тях?

Има неголяма група български художници, които въпреки трудностите работят и търсят творчески предизвикателства в стъклото. То би могло да се превърне в идеалната медия, чрез която можеш да си едновременно уникален и разпознаваем. Смятам, че ако с нещо можем да допринесем за развитието на това изкуство у нас, то е на базата на високата ни пластична култура. Чрез автори от други изобразителни практики, които са изкушени от стъклото. Липсата на ограничения и рамка може да създаде предпоставка за развитието му. Дарина Цурева откри свой начин да работи стъкло и почти всяка година прави изложби. Хари Арабян не е стъклар, но ползва стъклото като скулптор. Анастасия Андреева работи с метал и го комбинира със стъкло. Това са автори на много високо професионално ниво и са различни. Затова имам усещането, че у нас могат да се случват неща извън общоприетата рамка. Ако трябва да кажа къде сме ние – ние сме извън рамката, в хубавия смисъл на думата. 

Какво подготвяте сега?

Получих редица предложения след изложбата „Вятърът в крилата ми“, която смятам за най-успешната досега. Наскоро открихме нова изложба, наречена „Присъствие“, в галерия ONE в София, която съчетава видео и скулптура на няколко автори. Едната съм аз, другите са Мишел Пунавава (Индия) и Трейси Емин (Англия). Куратор на изложбата е Десислава Зафирова, която намира връзките между нас в общи и за трите ни въпроси – накъде отиваме, защо се случва всичко това около нас и с нас. Следва моя самостоятелна изложба за едно ново пространство, наречено ДОМ, на архитектите от Zoom Studio. Там ще покажа мои работи под формата на постери. Надявам се да бъдат приети като застинала живопис в стъкло. Ще покажа и пластики. Да ги видя заедно ще бъде нещо по-различно. 

Нещо като ретроспекция на работите ви през изминалите години. 

Да, защото трудно мога да направя ретроспективна изложба. Работите ми са разпилени по света. А и никога не повтарям творбите и идеите си. Старала съм се да работя без компромис, независимо от това колко ми е било трудно и тежко.

Наистина, скулптурата не е женски занаят.

Малцина разбират, че тази красота се създава с много пот и труд. Процесите са трудоемки. Детето ми често ме пита: „Защо го правиш?“. Отговорих ѝ: „Заради момента, в който ще видя как хората излизат променени, което се чете в очите им“. И защото любовта е двупосочна и само тя може да роди ответна любов!

Ангелина Павлова е израснала в София, в семейство на инженери. През 1981 г. завършва Техникума по керамика и стъкло в София. През 1984–1985 г. учи в Художествената академия в София, специалност „Силикатни форми“. През 1985–1987 г. продължава образованието си в UMPRUM – Прага, Чехословакия, специалност „Стъкло в архитектурата, дизайн, уникат“ в ателието на световноизвестния проф. Станислав Либенски. През 1990 г. се дипломира в Художествената академия във Вроцлав, Полша, специалност „Проектиране на стъкло“ с анекс „Живопис“. През 1996 г. преминава специализиран стаж в Европейския университет на стъклото в Сарс-Потри, Франция. От 1991 г. е художничка на свободна практика, в кратки периоди работи като дизайнер в заводите „Кварц“, Сливен, и „Китка“, Нови пазар.