Култура / Брой 3 (2996), Март 2023

Разговор с проф. Александър Оскар, председател на организацията „Шалом“

Проф. Оскар, съдбата на българските евреи през Втората световна война е сериозно прекроявана през годините, витаят множество митове и легенди. Каква според вас и вашата организация е истината за онзи труден и сложен исторически период?

Нашата организация, както и по-голямата част от българските евреи, независимо дали живеят тук в България, в Държавата Израел, или където и да е по света, имаме единна позиция, базираща се на историческите факти и документи, както и на проучванията на института „Яд Вашем“ в Йерусалим и на Музея на Холокоста във Вашингтон. И тя гласи, че никога няма да забравим акта на спасението на евреите в старите предели на Царство България, за което имат заслуга дейците на Българската православна църква, политици, общественици, както и най-обикновени хора, които рискуват собствения си живот и благополучие и се обявяват срещу депортацията на евреите в лагерите на смъртта. Но ние също така смятаме, че българската държава носи отговорност за съдбата на евреите, депортирани от Северна Гърция, Вардарска Македония и град Пирот. Това са 11 343 евреи, почти всички от тях загиват в Треблинка. От документите, с които разполагаме, става ясно, че Царство България съучаства, заедно с нацистка Германия, в изселването и смъртта на тези евреи. Поради тази причина настояваме представител на българското правителство да поеме морална отговорност за това. Тук акцентирам върху моралната отговорност, тъй като през годините се спекулираше с думата отговорност и несправедливо бяхме обвинявани, че търсим някаква материална облага. Това е цинично. Акцентираме върху моралната отговорност, тъй като ние, евреите с български произход, отдавна сме взели решение, че няма да търсим възмездие или компенсация за страданията, преживени в годините на Втората световна война, включително и за депортациите в лагерите на смъртта.

В историята, за която разговаряме, има много болка, но има и хора за пример. Правата на десетки хиляди български евреи са били брутално ограничени, конфискувани са имущества, имало е унижения. В същото време споменахте подкрепата за евреите от страна на общественици, парламентаристи, от най-обикновени хора. Каква тогава е равносметката – осемдесет години по-късно?

Много важен елемент на паметта е да почитаме достойните хора, благодарение на които България запазва доброто си име. И това са хората, които изброихте. Но ние никога няма да приемем, че българската държава има заслуга за спасяването на евреите. Именно тогавашната българска държава приема позорния Закон за защита на нацията. И ние знаем как се случва това – под бурните аплодисменти на почти всички народни представители, в резултат на което българските евреи са подложени на сериозни страдания. Специално създаденото Комисарство по еврейските въпроси се занимава с тези задачи, а неговият ръководител Александър Белев е изпратен на специализация в нацистка Германия, за да получи необходимата квалификация.

Да, българските евреи не бяха пратени в лагерите на смъртта, но българските евреи са подложени на гонения в продължение на повече от четири години. Голяма част от мъжете са пратени в лагери за принудителен труд, където от сутрин до вечер са полагали тежка физическа работа – правели са пътища и т.н. Има една много известна картина на художника Давид Перец, която пресъздава обстановката в лагера край Неделино, виждаме как евреите строят пътя до Златоград. Евреите, както навсякъде из Европа, са носили жълти звезди, ние си ги пазим… Евреите от София, над 25 000 души, са изселени през май 1943 г. и разселени из страната.

Какъв е личният спомен във вашата фамилия за тези събития?

Живели са при много тежки условия. Дядо ми и баба ми са били изселени в Североизточна България. Тръгват с един куфар, никой не знае къде отиват. В последния момент им се указва местожителството. Баща ми, който почина, и неговият брат близнак са родени недоносени в шуменската болница. А къщата на баба и дядо е била в самия център на София, срещу днешния ЦУМ. Трябва да си дадем сметка, че тези времена са били много тежки, което придава още по-голяма величина на акта на спасението. На проявата на хуманизъм от страна на достойни българи като митрополитите или Димитър Пешев.

С което отново стигаме до хората, извършили добро в това трудно време.

Затова е много важно да се познават конкретните обстоятелства, съпътстващи това спасение. Опитват се да ни убедят, че целокупният български народ, институциите и българската държава са спасявали българските евреи. Ако е така, изниква въпросът: а от кого са ги спасявали? Ако всички са спасители, тогава няма да има нужда някой да бъде спасяван. България е била съюзник на нацистка Германия. Другото обяснение, което често се чува, е, че депортираните евреи са били пожертвани, за да се спасят българските евреи. Това звучи несъстоятелно и е много нехуманно. Един човек да загине, е огромна загуба, а тук говорим за над 11 000 евреи. Според еврейската традиция, ако спасиш един човешки живот, все едно че спасяваш цяла вселена. Има и интерпретации, че ако България не се е била присъединила към Тристранния пакт, е щяла да бъде окупирана и тогава не е ясно каква би била съдбата на българските евреи. Това са хипотези, които не могат да оправдаят грешките, допускани по време на Втората световна война. Холокостът е най-голямата грешка-престъпление в човешката история. И тя е допусната от нацистите, които са вярвали, че трябва да прочистят света от евреите или от другите „непълноценни хора“, но и от страна на много хора, които са стояли безучастно и не са направили нищо.

Има ли в това препратки и към днешния ден?

Да, със случващото се в Украйна. Смисълът на историята е да не допускаме грешките да се повтарят отново. Народите в Европа вече добре познават историята на Втората световна война и Холокоста, затова не са безучастни към войната в Украйна. Очакваше се страните от ЕС да са съпричастни с украинците, но да не се намесват. Стана точно обратното. Още от първия ден на войната Украйна получи много солидна подкрепа – и хуманитарна, и военна. Радвам се, че и България се присъедини към тези държави –макар и накрая, макар и не по най-добрия начин. Но България остана от правилната страна на историята. Лично аз щях да се срамувам, ако България не беше подкрепила Украйна в тази неравностойна и несправедлива война.

И ако се върнем отново към темата на нашия разговор – спасение или оцеляване на българските евреи? Какъв е отговорът ви на този ключов въпрос?

За себе си аз смятам, че това е спасение. Защото оцеляването е резултат само от стечение на обстоятелствата, без активната намеса на други хора. А спасението предполага да е имало хора, които да са излезли и да са заявили: „Ние сме против намерението на правителството да депортира българските евреи!“. Разбира се, че има и обстоятелства, допринесли за щастливата развръзка. Сталинградската битка променя хода на войната. Не знаем какво щеше да стане, ако Хитлер не беше загубил тази битка. Най-вероятно общественият натиск нямаше да възпрепятства депортацията на българските евреи. Но така или иначе, има хора, които излизат, има и стечение на обстоятелствата. Така че аз и много други хора от нашата общност вярваме, че тези 50 000 евреи са спасени, а не са оцелели.

Темата за депортацията на вардарските евреи продължава да е препъникамък в отношенията между Северна Македония и България. Как народите в Европа да осмислят скръбните уроците на историята?

Много е трудна тази тема. Според мен тя изкуствено се политизира, защото някой има интерес от това Република Северна Македония и България да не са в приятелски отношения. Има чужди интереси на Балканите да има напрежение, което да ескалира дори до военни конфликти. Вярвам, че най-доброто за България е Република Северна Македония да влезе максимално бързо в ЕС. Тогава болестта, наречена „национализъм“, и от двете страни бързо ще се самоунищожи. Германия и Франция са воювали в продължение на столетия. Френско-пруската война, Първата и Втората световна война… И тогава лидерите на Франция, на Германия и на бъдещата обединена Европа виждат, че единственият начин да се предотврати бъдеща световна война, е обединението. Само тогава омразата и шовинизмът започват да избледняват. Не е било лесно. Но след Втората световна война Германия поема цялата отговорност – пряко и косвено. Включително канцлерът Вили Бранд коленичи в Аушвиц с думите: „Ние направихме нещо чудовищно, но няма да допуснем това да се случи отново“. Това е новият свят, в който живеем.

Но прави впечатление как днес националпопулизмът продължава да инструментализира историята?

Винаги е било така, включително по темата за Холокоста. И тук лоша роля изигра комунистическият режим в България. Създаде се един тотално изроден прочит на историята. Дълги години темата за съдбата на българските евреи или беше абсолютно маргинализирана, или се е създаваше манипулативното впечатление, че Българската комунистическа партия и нейният водач Тодор Живков са извършили спасението на българските евреи. След падането на комунистическия режим се отиде в другата крайност. За да се отрекат манипулациите от времето на комунизма, т.нар. „монархисти“ започнаха да твърдят, че цар Борис III e спасил българските евреи. И ако не е бил той, българските евреи нямаше да ги има.

Ние, представителите на еврейската общност, не сме съгласни с подобни тези. И не само ние – те се опровергават от изследванията на „Яд Вашем“ и на Музея на Холокоста в САЩ. Всички решения на правителството на Богдан Филов са вземани с одобрението на цар Борис III. Именно с неговия подпис е обнародван Законът за защита на нацията. И ние няма как да приемем, че цар Борис III e „спасителят“.

Добре е, че през последните години съвременни автори осъществяват задълбочен анализ на тези събития. Искам да спомена книгите на френската изследователска проф. Надеж Рагару, която много подробно изследва опитите за „приватизиране“ на спасението на българските евреи. Някой си приписва заслугите или държавата става спасител. И второто е екстернализирането на вината – всичко се хвърля върху нацистка Германия, което, само по себе си, е невярно. Преди няколко месеца излезе изследването на Леа Коен, в което също има изключително интересни документи, повдигащи много болезнени въпроси. Например за пазарлъка, който се води между българските и немските власти за това колко пари трябва да се платят за депортацията на всеки един евреин. Тази сума включва не само транспорта (депортацията), но в нея се калкулират и разходите по унищожението на всички евреи.

Трябва ли историята на Холокоста да стане част от учебната програма в българските училища?

Задължително. Познаването на Холокоста, знанията за тази трагедия са някаква гаранция, че младото поколение ще израсне с ценностна система, която няма да допусне подобни престъпления да се извършват и в бъдеще.

* * *

Съдбата на българските евреи в годините на Втората световна война

Политическа позиция на ОЕБ „Шалом“, приета от Управителния орган – Консистория, на 23 декември 2021 г.

Нашето становище е следното:

1. В годините на Втората световна война българските евреи са подложени на преследвания и страдания в резултат на приетия в началото на 1941 г. „Закон за защита на нацията“ и последвалото антиеврейско законодателство. Близо 30 000 евреи от град София и други градове са изселени да живеят далеч от домовете си; 13 000 мъже са интернирани да работят принудително тежък физически труд в трудови групи.

2. Българските евреи са спасени от депортация и нацистките лагери на смъртта. Спасението е резултат на действията на по-голямата част от българския народ, Българската православна църква и българската нефашистка общественост. За този акт на съпричастност и решителност българските евреи ще бъдат винаги благодарни.

3. Депортирането на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и град Пирот по време на Втората световна война е исторически факт, който не може да бъде отречен. Ние, българските евреи, скърбим за невинните жертви, почитаме и ще почитаме паметта им.

Вина за депортирането на евреите от тези територии имат германските власти заедно с българското пронацистко правителство.

4. Историческите факти за съдбата на евреите по време на Втората световна война в Царство България и в земите под управлението на българското пронацистко правителство не могат да са повод за антибългарска пропаганда днес и в бъдеще. Народите в нова, обединена Европа са осмислили уроците от времето на Втората световна война и градят отношенията си на база на взаимно разбирателство, уважение и с поглед в бъдещето, без да приписват отговорност на днешните поколения.

Призоваваме българското правителство по време и на място, както то прецени, да поеме моралната отговорност за действията на пронацисткото правителство спрямо евреите през периода 1941–1944 г.

Проф. Александър Оскар (род. 1978 г.) е лекар офталмолог. Специализирал е в САЩ и в Израел. От 2019 г. е началник на клиниката по очни болести към УМБАЛ „Александровска болница“. Председател е на Организацията на евреите в България „Шалом“ (от 2016 г.) и е вицепрезидент на Световния еврейски конгрес (от 2021 г.). Съветник е към Европейския еврейски фонд.